Градът на зверовете

Алекс чувстваше, че семейството му се разпада. Сестра му Андреа, която от малка беше по-различна от останалите момичета, бе станала неузнаваема и часове наред се губеше в своя измислен свят, в който имаше вещици, дебнещи от огледалата, и извънземни, плуващи в супата. Не й подхожда вече на възрастта, мислеше си той, на дванадесет години би трябвало да проявява интерес към момчетата, или да си продупчи ушите например. А пък Никол, най-малката в семейството, се занимаваше с колекционирането на нещо като зоологическа градина, сякаш искаше да компенсира липсата на внимание, което майка й не беше в състояние да й даде. Хранеше няколко борсуци и сорили, които обикаляха из къщата; беше осиновила шест осиротели котета и ги държеше скрити в гаража, спаси живота на една голяма птица със счупено крило и държеше в една кутия еднометров смок. Ако майка й намереше смока, би умряла на място от страх, макар че това беше малко вероятно да се случи, защото когато не беше в болницата, Лиза Колд прекарваше деня в леглото.

Като се изключат палачинките на баща му и едни сандвичи с риба тон и майонеза, специалитет на Андреа, от месеци в семейството никой не готвеше. В хладилника имаше само портокалов сок, мляко и сладолед; вечер поръчваха по телефона пица или китайска храна. В началото беше почти купон, защото всеки ядеше, когато му скимнеше, предимно сладко, но вече на всички им липсваше здравословното хранене от нормалните времена. През тези месеци Алекс успя да усети колко голямо беше присъствието на майка му и как тежеше сега нейното отсъствие. Липсваха му както лекият й смях и нежността й, така и нейната строгост. Беше по-взискателна и по-хитра от баща му: невъзможно беше да я заблудиш, защото имаше „трето око“, за да вижда и незабележимото. Не се чуваше вече гласът й, тананикащ на италиански, нямаше музика, нито цветя, нито онова типично ухание на живопис и на току-що изпечени бисквити. Преди майка му успяваше да работи с часове в ателието си, да поддържа безупречна къщата и да чака с курабийки децата; сега едва-едва се надигаше за малко, обикаляше стаите с разсеян вид, сякаш не разпознаваше обстановката, измършавяла, със сенки около подпухналите очи. Платната й, които по-рано приличаха на истински цветни експлозии, сега стояха забравени на поставките и маслото съхнеше в тубите. Лиза Колд сякаш се бе смалила, беше като някакъв мълчалив призрак.