Пореден избор

— Боя се, че не, учителю. — проплака младежът, осъзнал, че пагубен ужас стяга сърцето му и вледенява крайниците насред приятно прохладната нощ.

Старецът потрепера и изсъска:

— Значи времето ми на земята е било загубено безцелно. Защо ли реших да те обучавам? Защо… защо? Но станалото е минало, както сам ми напомни.

— Но, учителю, защо си мислите, че хората ще бъдат изправени пред същия онзи избор? Нали ние никога няма да забравим, какво се е случило?

Учителят с яд изкрещя:

— О, Боже… — но не завърши речта си, защото с гърлен звук се отпусна на завивките.

Ученикът прегърна безжизненото тяло и сълзи побиха по очите му:

— Какъв е бил изборът тогава?! Какъв ще бъде поредният избор?!

А в небесата звездите нашепваха с болка. Слушаше ги мъртвата душа на стареца.

— Не разбра… Той не можа да проумее… Беше единственият, за който имаше учител, но не разбра… Съжаляваме Стардъст, небесни учителю, че те посъветвахме да избереш него.

Думата взе старикът:

— Не се безпокойте звездни души — той знае, защото в него са пламъкът и сърцавитостта, защото е милосърден.

— Надяваме се, че е така, защото ние сме много по-стари от тебе, защото ние сме душите на мъртвите от преди хилядолетия и няма нито един сред нас, който да не е видял последиците от грешно избран ход при поредния избор и досега всички са грешали, когато се срещнат с него.

— Не се безпокойте — той разбра и отговорът е в сърцето му! — усмихна се мъртвата душа.