В Пирин

Внезапно той зърна в полумрака много черни сенки, които вървяха безшумно по снега. Какво е това? Вълци! Те са цяла сган и идат към дясната му страна, вият… Той хукна, гладната глутница бързишката го подири с диви вияния… Колко време търча, той не помни… Пред него беше все голо, все пусто, все снежна поляна. Веднага Климе видя, че отпреде му се замярка нещо, светли точки лъскаха и го присрещаха: дружината беше пратила един отряд да му затвори пътя… Климе видя страшна, неминуема смърт… Тогава хукна пак, като обезумял, наляво, по нова посока, из някакво стръмнище надолу, и вълците след него… Той се дваж сплита в пояса си, който се влечеше, и пада. Кога се озова в дола, Климе видя с радост, че влазя в някакво село… Кое е, помашко ли е, християнско ли е — той не мисли, защото глутницата го погна и там. Тя иде по петите му… Той се мръдна в една вратня, която, види се, фъртуната бе отворила, и се затече към прозорчето, що още светеше. И вълците след него. Климе бутна грубо вратата и влезе в непозната къща. Той въздъхна: видя българска, християнска къща и куностаса, и пред него кандилце… Огънят едвам блещукаше и тлееше още. Из сянката скокнаха някакви хора… Той се озърна учуден. Къде се намира той?

Изведнаж Климе позна, че е у дома си.

Привидението бе напътило лутанията му към тяхното село, към тяхната къща, когато той мислеше, че съвсем на друга посока ударил.

— Тате! Булка! Ставайте! — викаше той, като сваляше торбата с коледните премени.

Те изкрещяха всички като луди и го прегърнаха.

— Синко, къде се губи в тая голяма буря? — шъпне старецът несъзнателно и плаче като дете.