Свещеното пътуване на мирния воин

— Но къде да я намеря? — попитах аз.

— Писмото й беше написано върху бланка на някаква банка.

— Коя банка? — продължих да го разпитвам.

— Не си спомням. Някъде в Хонолулу, струва ми се.

— Мога ли да видя писмото?

— Не е у мен вече.

— Тя има ли си име? — попитах аз, изгубил вече търпение.

— Тя има няколко имена. Не зная кое точно използва в момента.

— Е добре, кажи ми поне как изглежда.

— Трудно е да се каже. Не съм я виждал от години.

— Сократ, помогни ми, моля те.

Старецът махна с ръка и рече:

— Казах та вече, Дани — тук съм, за да те подкрепям, а не да правя живота ти по-лесен. Ако не можеш да я намериш, значи още не си готов.

Поех си дълбоко въздух и преброих до десет.

— Ами онези други хора и места, които спомена? Сократ ми хвърли гневен поглед.

— Да ти приличам на туристически агент? Просто следвай интуицията си. Довери се на инстинктите си. Открий първо нея и след това всяко нещо ще води до следващото.

По-късно, докато крачех към апартамента си в тихите сутрешни часове, си мислех какво ми беше казал Сократ и какво не. Ако съм се „навъртал в квартала, без да ходя никъде другаде“, беше отбелязал той, можело да ми хрумне да се свържа с една безименна жена без адрес, която може би все още работела в някаква банка в Хонолулу. Но може пък и да не била вече там. Ако съм я откриел, тя евентуално можела да ми предаде някакви знания и да ме насочи към други хора и места, споменати от него.

Докато лежах в леглото си тази нощ, ми се искаше да тръгна направо към летището и да хвана самолет за Хонолулу, но бях ангажиран с някои по-неотложни неща. Предстоеше ми да се състезавам за последен път в Националния академичен шампионат по гимнастика, след това да се дипломирам и да се оженя. Моментът едва ли беше подходящ да отпрашвам към Хавайте в преследване на празни блянове. Взимайки това решение, аз потънах в сън, продължил в известен смисъл цели пет години. И преди да се събудя, в момента когато изскочих от тигана на Сок и се озовах в огъня на ежедневието, аз щях да открия, че въпреки цялото ми обучение и духовно усъвършенстване, съм неподготвен за предстоящите събития.