Елипсата

Защото и ние сме стреляни тъкмо от привидно спасителната гора.

— Защото — ах, — ако можехме толкова да избързаме, всеки по собствената си елипса, та да се окажем не гонени от преследвача Време, а ние сами гонещи него…

Нататък не помня от този ден нищо — до вечерта, когато отново и успешно бях неутолим.

Послепис: На всички, които предпочитат да се учат от заека, посвещавам този малък спомен.

Д. Ц.