Конкретната реалност около теб

Той премигна два пъти. Зад пердето беше съвсем светло. От улицата се чуваха зрелодневните шумове, които набъбваха тъй малко преди обяд. Малката ръка — толкова подобна на уплашена птица — го погали и момичето го попита шепнешком:

— Искаш ли нещо?

— Не — каза дрезгаво той.

Леглото беше голямо и топло. Една цигара се беше превърнала цялата в пепел — на едно посягане от лицето му. Тялото на момичето зад гърба му се усещаше като облак от въздух, с който можеш да се окъпеш и отвън, и отвътре.

— Попречих ли ти нещо? — чу той пак така шепнешката.

И каза:

— Да. Сънувах нещо много хубаво. Едно от най-хубавите неща на света.

— Какво е това, ако не е тайна?

— Ами сънувах, че идвам насам.

Той млъкна и се намести удобно. После затвори очи за конкретната реалност около себе си и извика отново съня, в който тъй незабравимо вървеше към нея.