Къде се намира Швейцария?
- Автор: Цончев Дончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къде се намира Швейцария?». Краткое содержание книги:
Нещата вървяха към катастрофа. Последния път Рени затръшна вратата на колата много силно и като сръга Кирето да потегля, рече през рамо към майка си:
— И хич не ни чакай в неделя!
— Ами кога? — свъси се бабата. — Че нали…
— Че нали само се разправяме за глупости! За какво да си идваме?
Киро потегли и в същия миг малкият така се разрева, че заглуши ръмженето на мотора и всичките му конски сили.
Противно на очакванията на баба Райна, детето продължи да реве упорито и млъкна чак когато успя да направи температура. Не беше сефте на баба Райна да се оправя с деца — на другата сутрин всичко потръгна нормално. Но споменът от вчерашната груба раздяла не оставяше на мира малкия Рахатлъков и той вечерта поиска да отиде в Швейцария.
— Тъй ли? — смая се баба му. — Че ти знаеш ли барем къде е Швейцария?
— Не — каза чистосърдечно детето.
— Че тогаз къде искаш да идеш?
— Там! При мама и при тати!
Милата баба му обясни, че мама и тати ще дойдат тука сами, но то беше запомнило отлично сцената от последното им тръгване и продължаваше да си клати главицата и да повтаря като от кошмарен касетофон: „Няма! Няма! Няма!“
Поради всичко това могъщата иначе баба преживя отвратителни състояния — тъкмо по това време на най-пълните в хубави коледни празници. Тя прокле трижди Швейцария, закани се люто на нещо, което самата си знаеше, и когато Рени я повика по телефона в пощата, да й напомни, че се задава Нова година, че този път са предвидили повечко гости и че някои неща… — точно тук я прекъсна и каза досущ като внучето си:
— Няма! Няма! Няма!
Веднага след което тресна слушалката и излезе от пощата.
— Сега ще видите вие къде се намира Швейцария! — рече у дома още от вратата.
— Къде бе, бабо? Кажи ми на мене! Къде?
— Ще видиш и ти. И те ще видят.
Момченцето затропа с крак и заплаши с рев, но когато видя как баба му грабна една тояжка и как го погледна, хукна презглава по двора. Тя го подгони, но то се оказа по-пъргаво и някъде се скри.
— Ей тук е Швейцария, готованковци! — извика силно старицата, застанала насред двора. Забрадката й бе паднала от тичането. С мощно движение запокити тояжката и още по-силно повтори: — Тука!
„Ару-лару-лару-лару!“ — моментално се съгласиха с нея големите пуяци.
„Му-уууууу!“ — протяжно и авторитетно одобри кравата.
„Е-ееееее!“ — зарадваха се на мисълта няколко агънца.
„Грух? Грух?“ — не разбра пак за какво става дума свинята.
Тогава естественият шеф на цялата работа — създаден от бога тъкмо затуй — изпляска с криле от върха на копата сено и оптимистично постанови:
„Ку-ку-ригу-у!“
Момченцето подаде глава от белизмата, в която се беше заровило цялото, огледа се облещено и се попита: „Дали пък наистина не е тука Швейцария?“
Макар и малко по-късно, изглежда, и родителите му си бяха задали същия умен въпрос, защото един прекрасен следобед колата изръмжа пред вратата, утихна послушно на обичайното си място и след малко те се появиха — с мирни и съвместни изражения на лицата.