Непристойната мелодрама за ябълката на раздора
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непристойната мелодрама за ябълката на раздора». Краткое содержание книги:
— Неприятно е да се стига до крайности в малка енория като тази. Объркват се представите на простите хорица в селото — на ковача, чиято дъщеря пее в църковния хор, на стария пристав и на всички останали. Семейство Бърдок не казва ли нещо? Той нали имаше синове?
— Само двама. Олдин е този, който загина във войната, а Мартин е някъде в чужбина. След разправията с баща си той избяга и доколкото знам, оттогава не се е връщал в Англия.
— За какво са се скарали?
— О, беше срамна история! Мартин вкарал в беля някакво момиче — киноартистка, машинописка или подобно — и настоявал да се ожени за нея.
— О!
— Да, ужасно от негова страна — каза домакинята, подхващайки разказа си, — и още повече след като беше всъщност сгоден за дъщерята на Делапримови, тази с очилата. Стана страшен скандал. Пристигнаха някакви ужасни грубияни и нахълтаха в къщата, като настояваха да се срещнат със стария Бърдок. Той обаче им излезе насреща — не беше от хората, които можеш да сплашиш. Каза им, че момичето само си е виновно и че могат, ако искат, да дадат Мартин под съд — той нямал намерение да се остави да го изнудват заради сина му. Икономът естествено подслушвал зад вратата и след това разнесе всичко из цялото село. После Мартин Бърдок си дошъл и вдигнал на баща си такъв скандал, че се чувало на няколко километра. Той заявил, че нямало нищо вярно в това и че имал намерение да се ожени за момичето така или иначе. Не мога да си обясня как човек може да се сроди с такива изнудвачи.
— Мила моя — рече кротко мистър Фробишър-Пим, — не бих казал, че си особено справедлива към Мартин и родителите на жена му. От това, което той ми е разправял, знам, че са разбрани хора, но просто не са от неговата класа; тогава били дошли без каквото и да е лошо чувство, за да разберат какви са „намеренията“ на Мартин. Ти би сторила същото, ако ставаше въпрос за собствената ти дъщеря. Старият Бърдок естествено реши, че целта им е била да го изнудят. Той беше от онези, които мислят, че всичко на тоя свят може да се купи и смяташе, че синът му има пълното право да прелъсти девойка, която работи и сама си изкарва хляба. Не казвам, че Мартин няма в какво да бъде упрекнат…
— Крушата не пада по-далеч от дървото — отвърна домакинята. — В крайна сметка той се ожени за момичето, а защо ще го прави, ако не се е налагало.
— Е, да, но те, както знаеш, нямат деца — каза мистър Фробишър-Пим.
— Както и да е. Аз не се съмнявам, че момичето се е било наговорило с родителите си. Известно ти е, че оттогава семейство Мартин Бърдок живеят в Париж, нали?
— Така е — съгласи се съпругът. — Общо взето, беше неприятна история. Сега пак трудно откриха адреса на Мартин, но по всяка вероятност той ще пристигне скоро. Говорят, че се е заловил с някаква филмова постановка и че май няма да може да се освободи за погребението.
— Ако изпитва искрени чувства, не би допуснал да го спре някаква си филмова постановка.
— Мила моя, съществуват такива неща, като договори и тежки санкции за нарушаването им. А не вярвам Мартин да може да си позволи да загуби голяма сума. Не ми се вярва баща му да му е оставил нещо.
— Значи Мартин е по-малкият син? — попита любезно Уимзи, проявявайки повече интерес, отколкото всъщност изпитваше към доста баналния сюжет на тази селска мелодрама.
— Не, той е най-големият. Къщата, разбира се, се наследява по право, имението също. Но от земята пари не могат да се изкарат. Старият Бърдок натрупа състоянието си от акции в каучуковата индустрия когато им се покачиха цените, и парите ще отидат в джоба на този, на когото ги е завещал — на кого, не се знае, тъй като все още не са намерили завещание. Навярно е оставил всичко на Хавиланд.
— По-малкия син?
— Да. Занимава се с търговия в Лондон — бил директор на фирма, нещо, струва ми се, свързано с копринени чорапи. Рядко го виждаме насам. Той пристигна веднага щом научил за смъртта на баща си. Отседнал е у Хенкок. Голямата къща стои заключена вече четири години откакто старият Бърдок замина за Щатите. Хавиланд навярно е решил, че не си струва да я отключва, преди да е разбрал какви намерения има Мартин.
— Безспорно по-малко главоболия — каза Уимзи.
— О, да, но имайте и това предвид — според мен Хавиланд трябва да се държи по-дружелюбно. Хората имаха право да очакват да ги приемат както подобава след погребението — все пак положението, което Бърдокови са заемали в този край, не е какво да е. Обикновено така се прави. Но тези делови хора не ценят традициите така, както ние тук. И след като Хавиланд се ползува от гостоприемството на Хенкок, на него естествено му е неудобно да възрази срещу свещите, молитвите и всичко това.