Паролата

— Паролата, моля!

Високомерната усмивка на мнимия Джон Скот веднага изчезна. Той стисна устни.

„Значи и трупът ме измами! — помисли си той гневно и стисна зъби. — Защо бе дал той последните си пари на старата Шмид, за да изиграе тя ролята на майката на Чък, когато Чък нищо не бе й казал за паролата?“

В безсилния му гняв пред него се яви образът на Чък Грифит — сянката на човека, който беше така самотен, така твърд и силен и който умееше добре да дава израз на своя гняв…

— Содом и Гомор! — гневно викна Грант и удари с юмрук по мраморната плоча на касата.

— Точно така! — каза чиновникът. — Паролата е „Содом и Гомор“. Част или цялата сума желаете да изтеглите, господине?