Новогодишен етюд

В следващия миг чувам вик, обръщам се и само успявам да зърна връхлитащата върху мен фигура в черни дрехи и вече усещам студената стомана, забила се в гърдите ми. „Не уцели“, мисля си, падайки в локвичка кръв, но от устата ми се откъсва само „Благодаря!“. Докато погледът ми се замъглява усещам как нападателят пребърква джобовете ми и дочувам от съседната улица: „Сурва, сурва година, до година, до амина“…