Чудната торба

Станал той, завързал торбата и я понесъл дома.

— Е, какво, човече — попитала жена му, — донесе ли торба?

— Донесох — казал жално селянинът.

— Дай, мъжо, да я видя!

Мъжът показал торбата.

— Също като другата — зарадвала се жената.

— Разбира се, че е съща!

— Ех, пак ще си заживеем честито — почнала да скача от радост жената.

— Само имай търпение, жено!

— Защо, мъжо?

— Погледни ми синините по главата!

— От какво са, мъжо?

— Торбата ще ти каже.

Бабата била много любопитна, взела торбата и казала:

— Отвори се, торбице!

Като се отворила торбата, че като изскочил оня ми ти чук, че удри бабата по главата, удри по гърба! Дръпнал й един бой, какъвто тя и насън не била виждала. Едвам могла да каже: „Затвори се, торбице!“ — и да се спаси.

Чукът влязъл в торбата, селянинът я затворил и я окачил на куката.

— Какво, жено, хубаво ли ще живеем занапред? — попитал мъжът.

— Ох, лошо, човече, лошо! Още един път не ходи при Ветровия баща. Не чакай добро от другите.

Минало що минало време, жената отишла у кума си и почнала да се хвали:

— Е, куме, моят мъж пак се с такава торба сдоби.

— Ще ми я продадете, кумице!

— Не думай, куме… Това не ще да стане…

— Четири чифта волове давам…

— Като е така, добре.

Дал кумът воловете, вземал торбата и тръгнал радостно дома. Стигнал в къщи, извадил я и рекъл:

— Отвори се, торбице!

Като се отворила торбата, че като изскочил чукът, та забрал и него по главата, че удри, че удри… едвам се отървал.