Келчо и царската дъщеря

Всички се почудили къде изчезна златната ябълка, но не могли и нея да намерят.

Уплашила се царската дъщеря и си казала:

— Тая нощ на лошо ечеше желязната гора!… Ето сега се изгуби сребърната лъжица и златната ябълка. Това не е на добро. Чакай по-скоро да си вървя.

Тя си взела сбогом от царя, от царицата и от царския син и си тръгнала. Всички я изпратили чак до желязната гора.

Келчо пак вървял след царската дъщеря сѐ така невидим. Като минавали през желязната гора, той пак ударил с тоягата си и пак проехтяла страхотно гората.

Царската дъщеря пак се уплашила и пак казала:

— И-и, боже, колко пъти съм минала оттук, не съм чула гората да ехти, а сега… Това не е на добро.

Минали желязната гора и пак стигнали голямата река. Там пак излезнала голямата златна риба и пренесла царската дъщеря на другия бряг.

А Келчо ударил реката с тоягата си, водата се разделила и той преминал като по сухо; и пак тръгнал с царската дъщеря.

Като стигнали до палата, царската дъщеря тихичко се покачила по копринената стълба и влязла през прозореца в стаята си.

А Келчо застанал пред вратата на палата, свалил феса и станал пак видим.

Царската дъщеря, като мислила, че Келчо не я е следил, присмяла му се пак от прозореца и рекла:

— Е, Келчо, уварди ли ме?… Отиде ти главата на дръвника!

Като се съмнало, царят повикал Келчо и го попитал:

— Е, Келчо, уварди ли дъщеря ми?

— Увардих я, царю честити — казал Келчо и разправил на царя цялата история: за реката, за желязната гора и за тайнствения царски палат. Скрил само за кавгата на дяволите, за феса, за тоягата и за чизмите.