Писателите и войната

Въпреки неколкократните протести и молби на един от писателите, който работеше там, да се направи друга ведомост и да не се унижават така толкова души, никой не обърна внимание и работата си вървя така до края. Особената жажда за книги на фронта и големите кредити, които се отпуснаха за откупване, не спомогна на писателите да спечелят пари, както мнозина мислят. Главната квартира отпечата срещу нищожен хонорар десетки хиляди от техните по-добри работи и безвъзмездно ги разпращаше по всички части. Повечето от тия големи връзки не достигаха до местопредназначението си и лежаха по гарите и по пощите до деня, когато всичко рухна и се разкапа.

Изобщо българският писател през войната беше изчезнал. Той почиваше с вързани ръце и запечатан мозък. Той нямаше сила и авторитет да се освободи.

Може да има отделни писатели, които, използувайки това особено състояние, се опитаха да поизвикат в унисон с топовните гърмежи, но това бяха жалки опити и когато хвърляме обвинения, нека ги хвърляме само върху виновните, а не изобщо върху всички писатели.