Историкът

Освен че възпроизведох тези източници почти изцяло, прибягнах до всички възможни способи, за да си припомня и да разуча миналото, а понякога дори посещавах отново дадено място, за да съживя избледнелите спомени. Особено голямо удоволствие в тази работа ми доставиха беседите — в някои случаи, кореспонденцията, — които водих с неколцината живи учени, участвали в описаните събития. Техните спомени се оказаха безценно допълнение към моите източници. Полезни бяха и консултациите ми с по-млади учени в определени области.

Има и още един източник, към който прибягвах при нужда — въображението. Използвах този метод с изключително внимание, като измислях вместо читателя само онова, което знаех, че е най-вероятно, при това само когато предположението, основаващо се на осведоменост, може да постави документите в правилния контекст. Събития или мотиви, които не можах да обясня, оставих без обяснение от уважение към скритата им истина. Проучих по-далечната история в този разказ най-подробно, както бих направила с всеки научен текст. Съвременният читател ще открие до болка познати исторически картини на религиозни и териториални конфликти между ислямския изток и юдео-християнския запад.

Трудно е да благодаря по достойнство на всички, които ми помогнаха в това начинание, но бих искала да спомена поне някои. Сред онези, на които дължа дълбока признателност, са: д-р Раду Джорджеску от Археологическия музей към Букурещкия университет, д-р Иванка Лазарова от Българската академия на науките, д-р Петър Стойчев от Мичиганския университет, неуморният екип на Британската библиотека, библиотекарите от литературния музей „Ръдърфорд“ и от Филаделфийската библиотека, отец Васил от Зографския манастир в Атон, както и д-р Тургут Бора от Истанбулския университет.