Мъж и жена

— Не вярвам, че ти е мъж.

— Ако щете — отвърна Рут, — мъж ми е.

— Как ще ти е мъж, като те кара да скиташ с километри и да просиш хляб?

— Беше болен — бързо рече Рут и се обърна на стола с лице към кафявата жена. — Преди да тръгнем, цели пет седмици лежа на легло.

— А защо не си останахте в къщи, ами сте тръгнали да пътешествате? Да се хване на работа! Или не иска?

Рут се изправи и хлябът падна от ръката й.

— Благодаря за закуската — каза тя. — Отивам си.

— Мен ако питаш — заговори жената, — падне ли ти случай, зарежи го веднага! Като не иска да работи, ти ще си глупачка, ако…

— Той работеше, но се разболя от треска.

— Не ти вярвам. Обзалагам се, че ме лъжеш.

Рут тръгна към вратата, отвори я и излезе на верандата. После спря и се обърна към жената, която й даде хляб.

— Ако е бил болен на легло, както казваш — подхвана пак жената, защо се е вдигнал да бие тоя път? И на всичко отгоре няма с какво да те нахрани.

Рут съгледа Ринг на пейката под дървото. Не искаше да отвръща на жената, но не се стърпя:

— Тръгнали сме да бием тоя път, защото сестра ми писа, че детето ни е умряло. Когато той се разболя, пратих детето на сестра си. Сега отиваме да видим гробчето.

И изтича по стълбата. Като стигна ъгъла на къщата, Ринг стана и я последва към пътя. И двамата мълчаха. Тя не издържа и още веднъж се обърна. Жената ги гледаше през полуотворената врата.

След стотина метра Рут разкопча блузата си и измъкна сухарените късчета. Ринг ги пое, без дума да каже, и ги изяде. Тогава му даде картофа. Той лакомо го захапа, дъвчеше, преглъщаше и говореше с очи.