Житие на света великомъченица Кириакия — Неделя
- Автор: Търновски Евтимий
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Житие на света великомъченица Кириакия — Неделя». Краткое содержание книги:
Един ден съдията пак я доведе пред своето съдилище, разпитваше я и принуждаваше да се покори и да принесе жертва на идолите. Но като я видя непреклонна, ту разговаряше с нея ласкаво, като й обещаваше слава и чест, скъпи дрехи и голямо богатство, ту й показваше мъчителските оръдия, изпадаше в ярост и я заплашваше с мъки и смърт. Но блажената говореше:
— Прави каквото искаш! Ето, моето тяло е пред тебе! Но аз няма да се отрека от моя Христос, нито ще принеса жертва на твоите идоли.
Мъчителят се разяри, заповяда да я бият и да я влачат гола по целия град, та дано се засрами от своята голота, да се покори и да принесе жертва. Слугите на скверния съдия я влачеха, като искаха да я осрамят, но се получаваше обратното: от оня срам мъченицата ставаше по-светла и правеше всички зрители ревнители на своята добродетел. Защото, както златото става още по-чисто, когато прекара много време в огъня, тъй светата душа още повече просветляваше всред страданието. И мъчителите не постигаха нищо друго, а само явиха мъченицата победителка над тях и над дявола и изобличителка на тяхната нечестива грубост; дадоха й да покаже великото значение на християнското благочестие и непобедимата сила на Христа Бога, а на верните — назидание и съвет усърдно да търпят подвизите и да проповядват славата Божия в мъките! Защото тя всички молеше да бъдат ревнители на Нейното страдание не само с глас, но на дело, което имаше глас по-ясен от тръба. И както небесата проповядват славата на Бога не с глас, а със светлостта на своето лице препращат зрителя към Създателя на чудесата, така и мъченицата тогава проповядваше Божията слава, като небе, много по-светло от видимото. Защото даже лицата на звездите не явяваха толкова небесната красота, колкото ранените места показваха най-светло мъченическото тяло.
Слугите престанаха от своето беснование, и я захвърлиха полумъртва в тъмницата, като някакъв товар, а всичките й членове бяха строшени. И тя там изнемогваше и малодушествуваше. Но през нощта блесна голяма светлина в тъмницата, защото Сам Спасителят й се яви и излекува раните й, като каза: „Дерзай, не бой се, Аз съм с тебе!“ От това тя получи смелост и до сутринта прекара в радост и благодарност към Бога.
На следния ден мъчителят изпрати да я представят пак на неговото съдилище, като я смяташе за мъртва. Когато тя дойде и застана красива в лицето и със здраво тяло, мъчителят се чудеше и беше в голямо недоумение. Като нямаше какво да каже, рече:
— Това е от великите наши богове, девице, които много те обичат, затова те пощадиха!
Но тя отговори смело:
— Не твоите богове ме пощадиха, а Бог на боговете и Господ на господарите, Иисус Христос, Синът Божий, Той ми се яви и ми подари победа над тебе и над всичките дяволски начина ния!
Смутеният съдия каза:
— Остави многословията, принеси жертва на боговете, за да получиш от тях голяма награда!
Светата рече:
— Твоите богове са неми и глухи, нито на тебе могат да помогнат, нито на себе си са полезни.
Съдията каза:
— Ела в техния храм и ще видиш тяхното благодеяние!
А тя, подигравайки се, рече:
— Ако ми покажеш тяхната сила, ще дойда с тебе.
Мъчителят обеща, тръгна сам и светата с него. Хората, като видяха, че тръгнаха за идолския храм, се стекоха там — езичниците се радваха, а християните скърбяха, защото мислеха, че ще отпадне от благочестието.
Като пристигнаха, светата рече:
— Сега какво ми заповядваш?
Мъчителят рече:
— Падни да им се поклониш и принеси жертва, за да ти простят за всичко, което си направила против тях!
Тя преклони колене и издигна очите на сърцето си към небето и се помоли със сълзи, като казваше:
— Владико Господи Иисусе Христе, погледни към мене, Твоята недостойна рабиня, и ме подкрепи да изповядам Твоето славно име пред царе, князе и всички народи, за да познаят, че Ти си единият истински Бог и няма друг бог освен Тебе, и че на Тебе се покланя цялата твар и Те слави! А тези неми и глухи идоли, поставени да заблуждават Твоите люде, скоро разруши с божествената Си сила, та и в това да се прослави Твоето пресвето и великолепно име на Отца и Сина, и Светия Дух — сега и всякога и във вечни векове! Амин!
Внезапно стана голям трус и паднаха всичките идоли в капището и се превърнаха на прах. И се вдигна буря, та развя праха във въздуха. Падна и огнена мълния и изгори лицето на мъчителя Иларион, който падна от своя престол и издъхна. А хората, като видяха това, викаха: