Житие на свети Йоан Рилски Чудотворец

Но както прави някогашният Денница, който сега стана наследник на тъмнината поради своята гордост? Горделивият враг не можеше да търпи добродетелите и подвизите на преподобния, изпълни се със завист, зачена неправда и роди беззаконие. При брата на светеца дойде някакъв познат, намери го завладян от естествена печал и недоумение поради изчезването на момчето и му рече следните думи: „Иван, брат ти те лиши от опората на твоята старост и от наследника на твоя дом. Той дойде нощем тук, взе твоето момче и го държи при себе си. И ако ти не го вземеш оттам, то ще стане храна на горските зверове. Дойди да ти покажа мястото, а ти иди бързо и вземи своя потомък!“ като чу това, братът се облече в омраза като в дреха и облакът на гнева го обгърна. И какво не каза, и какво не направи по адрес на невинния?! Дяволът го поведе, доведе го в пустинната гора, като го учеше и разпалваше как да оскърби преподобния. И когато приближиха мястото, показа му пещерата отдалеч и веднага замина. А той отиде и намери светеца. И какво не му стори тогава: досаждаше му с упреци, наричаше го „какогер“ и измамник и крайно негоден за светския живот! Вдигна дървета и камъни, за да го убие. А какво правеше в това време кроткия ученик на кроткия Господ? — Стоеше мълчалив, без нищо да каже, а в ума си повтаряше: „Аз пък като глух не чувам и съм като няма, който не отваря устата си!“

И като грабна гневно момчето, с викове го оттръгна от Божията планина, тучната планина, „на която Бог благоволи да обитава“, и се връщаше към широкия свят. Видял това блаженият и разбрал коварството на дявола, обхвана го облакът на скръбта и като се обля в сълзи, падна по лице, молейки се и казвайки: „Господи, Ти си рекъл: «и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя». Избави ме сега Владико! Погледни на мене с милосърдно око и прогони скръбта на сърцето ми! Направи с мене личба за добро, защото си благословен във вечни векове, амин!“ След молитвата седеше и тъжеше, задето го бяха лишили от момчето, защото се боеше, че може да се оплете в житейските грижи на тоя свят. Но какво направи Бог, Който е заповядал да оставят децата да дойдат при Него? И тук каза на бащата, макар и не с думи, но на дело: „Оставете децата да дойдат при Мене защото на такива е царството небесно!“ Както вървяха по пътя, змия ухапа момчето и венага смъртта го взе с кротките си длани. Като видя това, бащата беше в недоумение какво да прави. Но се върна при преподобния и със стеснение и скръб му съобщи за станалото по пътя. А той му нареди да го погребе и да се върнв у дома си, което и направи. Преподобния прослави Бога за това и вече не скърбеше.