Константин Дмитриевич Балмонт — живот в дати

Заминава за Париж за повече от 7 години.

1912 — Предприема грандиозно околосветско пътешествие: Лондон, Плимут, Канарските острови, Южна Африка, Мадагаскар, Южна Австралия, Полинезия, Цейлон и др.

1913 — След обявената амнистия се връща в Москва.

1914 — Войната го заварва във Франция, връща се в Русия през 1915 година, изнася лекции-концерти по цялата страна — от Свердловск до Омск и от Харков до Владивосток.

1917 — Възторжено приветства Февруарската революция и крушението на царизма. На първо време посреща Октомврийската революция напълно лоялно. По-късно я отхвърля, трактува я като „насилие“. В мечтите му революцията винаги се е съчетавала с Красотата — желана, недостижима, и колкото по-недостижима, толкова по-желана. Когато революцията става реалност, тя му се струва груба и дори страшна. И той я отхвърля.

1920 — Прави постъпки да замине в чужбина. Заминава в командировка за една година. Но тази година продължава 22 години, до края на живота му. Животът в емиграция се оказва много тежък за житейски неприспособения Балмонт. В писма до свои приятели той постоянно говори за нищетата и мизерното положение, в което се е оказал. „Извинете ме за неприветливото писмо. Дължи се на това, че до смърт съм омръзнал на самия себе си. Мисля си: «Поне да бях умрял».“ Но макар че живее трудно, че тежко преживява раздялата с родината, до края на живота си Балмонт не отстъпва от враждебната си позиция спрямо новия държавен строй.

1942 — на 24 декември умира в окупирания от хитлеристите Париж, в приюта „Русский дом“. Погребан е в Нуази-ле-Гран, близо до Париж.