Големият мишок

— Чакай, Мяу-мяу! Не бързай пак да го хокаш. На, аз съм свидетел: той тъкмо беше заспал, сънуваше, че е хванал Мишока, и стисна още по-силно кадифената играчка, когато изведнъж живият Мишок го нападна из засада и захапа ухото му. Ех, да беше буден Мър-мър — онзи щеше да види, ама на, имал късмет! Само че утре няма да му мине тъй, Мър-мър ще му одере кожата!…

Но докато одере кожата на Мишока, Мър-мър продължаваше да ближе кръвта, която капеше от неговата собствена, раздрана от Мишока кожа.