След полунощ

— У-ра-ра! Прието! — викнаха всички.

Капитанът строи войниците си и се обърна към войника без глава:

— Понеже ти беше най-храбрият, предавам на тебе командата. Ако загина, ти ще бъдеш началникът!

Палячо целуна ръка на леля Тота, която се просълзи и го благослови.

— Готово, господин капитан! — каза авиаторът.

— Дръж се здраво за конеца! — рече балончето.

— Едно, две, три!

Ф-р-р! — изхвръкнаха аеропланът и балончето. След малко кацнаха над долапа.

— Малка почивка! — каза капитанът.

— Прието! — отговори Палячо.

И тъкмо тогава пръстеното петле, което лежеше хвърлено над скрина, като чу гласове, пробуди се от дългата си дрямка, запляска с криле и пропя:

— Кукуригу!…

Изведнъж стана страшна бъркотия. Всички хукнаха към местата си. Под кревата, зад лавици и миндер, в стария долап — всички се изпокриха и останаха неподвижни. Само захарният Мишок не успя да се покатери, падна и се строши на две.

На заранта Банката го намери на земята, повика Катето и схрускаха двете половини.

— Горките мишлета! каза Катето. — Останаха без баща!…

Банката се почеса по врата, замисли се и отвърна:

— Знаеш ли какво, Кате? Защо да живеят самички? Я да пратим малките при баща им, че да не им е мъчно!…