Вълшебната шейна

„Колко е дълга тая пързалка! — мисли си Здравко. — Ето горичката се загуби и градът вече не се вижда… А шейната лети нагоре. Звънчетата пеят, пеят, като малки камбани. Лампичките светят като големи пъстри звезди. Ах, колко е хубаво! Дано не се свършва!“

— Ами кога ще се спускаме? — пита той.

Бялото момченце се усмихва повече и прегръща малкия вестникопродавач.

— Моята шейна не слиза надолу, тя се плъзга нагоре — все по-нагоре и по-нагоре, при звездите и небесните снегове! — отговаря то и целува Здравко по челото.