Във влака

Савата пламна от радост, отиде из другите вагони и след малко се върна с пълен кривач левчета.

Бързо се упъти към ъгъла, дето стоеше все така изплашен Енчо, бутна го с лакът, ухили се и му показа парите.

— Не бой се, Енчо! Нареди се всичко.

Влакът наближаваше вече Изворово. Далеч в полето се виждаха сред облак прах палатки, люлки и байраци. Кондукторът се показа на вратата:

— Всички билети!

Савата се изправи пред него, подаде му своя билет и рече:

— Господин кондукторе, станала е една грешка: ние с това момче, двамата, сме пътували с един билет. Как е станала тая работа — не мога да разбера: аз ли съм бил без билет, той ли — хич не зная. Ама няма загуба, ей ви тука пари и за билет и за глобата… Плащам си честно. — Кондукторът изгледа двамата, кимна с глава, разсмя се и излезе.

Влакът спря на станцията. Всички слизаха. Савата хвана Енча за ръката, повлече го и рече:

— А сега, батинка, хайде да ме водиш да видя и аз Мицка. Може пък и нея да откупим със свирката! — наду музичката и се мушна заедно с Енчо в пъстрата навалица на панаира.