Човекът, който няма да умре
- Автор: Сивов Коста
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Човекът, който няма да умре». Краткое содержание книги:
— Какво търсиш тук? — Лион Ламбер се върна в разговора.
— Търся хора — гласът на младежа беше твърд и непоколебим. В първия момент Лион го прие за шега и понечи да се засмее, но в последствие разбра, че не е.
— За какво са ти хора, момче?
— Търся хора, господине, хора, които да излекувам.
Младежът говореше спокойно и сериозно. От вида му си личеше, че не е някой нехранимайко, а добре възпитан и интелигентен човек.
— Да не си доктор или нещо подобно, момче, защото едва ли ще можеш да помогнеш на някой? Всички сме наясно със ситуацията.
— Не съм доктор, господине, аз съм лечител.
— Че каква е разликата? — попита Лион и се засмя с нотка на сарказъм в гласа си. — Не виждам нещо по-различно, момче. Така или иначе, и врачка да си, едва ли ще можеш да помогнеш на някого.
— Мисля, че мога, господине. — Той сложи рязко дланта си на челото на възрастния мъж. Лион Ламбер се опита да реагира, но в момента, в който той почувства дланта върху лицето си, всичко пред него потъмня и той изгуби съзнание.
Главата го болеше, а гърбът — още повече. Ламбер отвори очи и установи, че е спал пред скамейката, на която беше сутринта. Той се изправи и се хвана за главата, която го удостояваше с туптяща болка на всеки един удар на сърцето му.
— Да му се не види и хлапето! — Ламбер си изруга и се запъти към мястото, където живееше. Беше станало тъмно и леко хладно. Той потри ръцете си и ги прибра в джобовете на панталоните си, за да ги стопли. От това си действие той установи, че има някаква хартийка в джоба му. Той я изкара и погледна на лунната светлина какво всъщност е тя. В първия момент на видя нищо и затова изкара джобното си фенерче. Включи го и видя, че това е бележка. Бележка, оставена му от младежа. Той започна да чете съдържанието й:
Господин Ламбер,
Съжалявам, че така се получи, но едва ли щяхте да ми позволите да ви лекувам с моите си методи. Както и да е. Вие вече сте здрав човек, който не трябва да се притеснява за живота си. Нищо освен насилствена смърт не може да ви убие отсега нататък. Да, господине, точно така, ракът ви вече няма да ви безпокои, нито пък радиацията. Колкото по-дълго избягвате конфронтации, толкова по-дълго ще живеете. Останалото е магия. Приятен живот ви пожелавам и не забравяйте, че не съм искал да ви навредя.
Искрено ваш