Седефеното копче

— Аз искам само сребърни совалки с клъбце коприна — каза скромно хубавата плетачка на дантели. И мигом получи това, което искаше. Започна тя да плете. Совалките играеха в ръцете й. И тъй като сините й очи се взираха в белите вълни и белите чайки, тя ги вплете в своите дантели. И в целия свят нямаше по-тънки, по-красиви от нейните дантели. В тях тя вплиташе много радости, надежди и мечти. И заради нейната скромност, заради нейната сръчност и трудолюбие, заради доброто й сърце все повече я обикваше момъкът, когото тя спаси от зла магия и който я взе за своя жена. Разказват стари люде, че и днес пътува техният чуден кораб сред морската пяна. И днес на палубата му седи усмихната девойка и плете, все плете чудните си дантели.