За Лъже-лот (или патриотизма)
- Автор: Чапек Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Лъже-лот (или патриотизма)». Краткое содержание книги:
— Няма да спасиш Содом.
— Зная; нима мога да сторя нещо? Ала ще опитам, и аз още не знам какво; зная само, че трябва да бъда с тях. Защото през целия си живот съм ги съдил така строго, както никого другиго; защото съм носил с тях най-тежкото бреме: техните грешки. Господи, аз дори не съм в състояние да кажа какво са те за мене; мога само да го покажа, като остана с тях.
— Твои съграждани — рече ангелът — са тези, които са праведни и вярват в същия Бог, в който и ти; грешниците пък, безбожниците и идолопоклонниците, не са твои съграждани.
— Как да не са, когато са содомяни? Вие не можете да разберете това, защото не познавате гласа на плътта и пръстта. Какво е това Содом? Казвате, че това е град на притворството. Ала когато содомяните воюват, те не се борят за своите притворства, а за нещо по-добро, което е било или ще бъде; тогава и най-лошият може да падне заради всички. Содом, това сме ние всичките; и ако имам някаква заслуга пред Господа, нека я припише на Содом, а не на мене. Защо говоря още аз? Кажете на Господа: Лот, твоят служител, ще застане пред содомските мъже и ще ги брани против тебе, все едно че си негов враг.
— Спри — извика ангелът, — страшен е грехът ти; ала Господ не те е чул. Приготви се и излез от този град: спаси поне жена си и двете си дъщери, които имаш.
Тогава Лот заплака:
— Да, трябва да ги спася, имате право. Водете ме, моля.
И понеже той се бавеше, ангелите по господня милост към него взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери и го изведоха, та го оставиха вън от града. Когато го извеждаха, Лот се молеше, говорейки:
— Всичко, което ми е дал животът, дал ми го е чрез твоите ръце; моята плът е от твоята пръст, животът е вложил в устата ми думи, които са думи на твоите мъже и жени; и ето затова аз ги целувах с всяка своя дума, дори и когато ги хулех.
Виждам те, дори и когато затворя очите си, тъй като ти се намираш по-дълбоко от моите очи; в мене ти си така, както аз съм бил в тебе.
Ръцете ми изпълняват твоите привички, без да знаят за това; и ако бих бил в пустиня, нозете ми ще вървят по посоката на твоите улици.
Содом, Содом, не си ли ти най-красивият от всички градове? И ако погледът ми зърне едно-едничко прозорче, заслонено с платно на черти, аз ще го позная: содомско е това прозорче.
Аз съм като кучето, което извеждат от дома на господаря му; провесило муцуната си в самата прах, за да не вижда; дори и тогава то все още различава дъха на вещите, които познава.
Вярвах в Бога и закона му; в тебе не съм вярвал, но ти съществуваш; а другите страни са като сянката, през която минавам, без да мога да се опра о стена или о дърво; като сянка са.
Ти обаче съществуваш, както не съществува нищо друго; и всичко, което съществува, съществува само чрез сравнението с тебе. Виждам ли те, виждам само тебе, а виждам ли нещо друго, виждам го само чрез сравнението с тебе.
Вярвах в Бога, защото ми се струваше, че е содомски Бог; без Содом няма и Бог.
О градски порти, содомски порти, накъде ме водите, накъде съм тръгнал аз из това пусто пространство? Вдигам крак и не зная къде ще стъпя. Защото няма почва под мене: и стоя на това място, а сякаш не стоя. Вървете, щерки мои, оставете ме, не мога да продължа по-нататък.
И го изведоха, та го оставиха вън от града. А когато го изведоха навън, един от тях рече:
— Спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.
Слънцето изгря над земята, когато казаха това. И господ изля от небето огън и жупел върху Содом и Гомора.
Тогава Лот се озърна и се втурна назад към града.
— Какво вършиш, окаяни? — викаха подир него ангелите.
— Отивам да помагам на содомяните — отвърна Лот и влезе в града.