Княжеският трамвай ((Наблюдения))
- Автор: Вазов Иван
- Серия: Разкази 1881–1901 #26
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Княжеският трамвай ((Наблюдения))». Краткое содержание книги:
Осталата дружина се разговаря нещо и разговорът дохожда на разбойниците, що ежедневно обикалят и обират около София.
— Та ние сме в Турция! — казва ядосано един.
— Или в Гърция — преди шейсет години, в Хаджи Ставросовата Гърция — казва друг.
— Има си хас да нападнат трамвая, както притъмнява — дума трети.
— На ориентът на нищо се не чуди и всичко очаквай — казват големите мустаци с големия корем.
— Некадърна власт — въздиша офицеринът.
Тия думи дават тон на нов разговор по днешното политическо положение. Няколко време той остана върху тая нервозна почва. Не, от лошо по-лошо! Няма сигурност, няма пари. Няма управия!… Сенат е нужен — монархическо управление трябва, нали? Да си съберем ума в главите!
Един се обръща към оногова, който изрази последното желание, и му казва усмихнато:
— Вие сте от реформаторската партия?
От заднята платформа е влязъл един дрипав горнобански шоп, видял тук по-свободно място и внесъл една идилична атмосфера от миризма на лук и потно тяло, неизмито осем години. Той се фана за ремика. Веднага ресевьорът дойде при него строг.
— Тук се не стои!
Шопът го гледа ухилено-умолително.
— Там ме натискат бе, братко!
— Тука не може!
— Да си доплатим, джанъм? Колко — пет пари? Десет пари още? И сяда на свободното място до дамата с огромната капела. — Булката няма да се гневи, нали? — и той я погледва учтиво.
Внезапно румънката се наведе, погледна под седалището под краката си, после занаднича под нашето седалище безпокойно.
— Ауу! — изписка тя и скокна уплашена.
— Що има? Що има? — питат присъствующите.
— Клеопатра! Клеопатра! — вика тя.
Влизат другарите й бързо.
— Клеопатра забравихме в градината!… — И тя прави знакове отчаяни, за да се върне, за да спре трамвая.
Обясняват й, че трамвая не може да спре, даже да би поискала самата египетска царица.
Във вагона е натиск, тревога.
Но трамвая спря сред пътя, на място, дето не съществува разминувка.
Господинът с големите мустаци и с големия корем негодува и вика към ватмана пламнал.
— Молим, само за едно куче спирате! Тръгвайте.
Трамваят не тръгва, румънката се сили да изскочи, напразно задържана от другарите си при входа.
Отвън се чува глъчка във вечерната дрезгавина.
— Що спират?
— Какво има?
— Има нещо важно! — отговори някой.
Мъчат се да видят из прозорците.
— Дерайлиране стана? — вика господинът с големите мустаци.
— Няма дерайлиране — вика друг.
— Де чиновникът? Викайте го да ни обясни!
— Господа, трамвая са спрели разбойници! — каза офицеринът, като стана и улови сабята си машинално.
Тая дума „разбойници“ вдърви всички. Румънката забрави Клеопатра.
Одевешният разговор за върлуването на разбойници в най-близките околности на столицата беше настроил вече въображенията и никой не се усъмни, че трамваят е спрян от злосторници.
Дамите фанаха нервно и несъзнателно висящите на корзетите им златни верижки от часовниците.
— Полиция! — викаше един.
Разбойниците не влязоха.
Кондукторът влезе и обади, че биле сложени, вероятно от деца, камъне по релсите, та трамвая спрели, доде ги дигнат.
Отдъхнаха си всички.
Румънката пак се развика за Клеопатра и я затърси изново под седалището.
Шопът й казва:
— Стой, мари невясто, ще паднеш някому на коленете, не огрешавай хората.
Но Клеопатра се подаде от безвъзглавничния вагон. Румънката я грабна истерично и я стисна на гърдите си.
— Блестемата!
И тя стисна още по-нежно Клеопатра.
Накрай София румънската дружина, с Клеопатра заедно, слезе. Слезе и шопът да иде на близкия хан.
Трамваят пак полетя и загърмя из Алабинска улица, осветлена вече от електрическите лампи.
Не помня кой беше казал, че човекът е един свят. С по-малко изглед на парадоксалност би могло да се каже това за един вагон на княжевския трамвай.
При първия празничен ден, който иде, аз пак ще пътувам за Княжево…