В топлите вълни ((Бански наблюдения))
- Автор: Вазов Иван
- Серия: Разкази 1881–1901 #29
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В топлите вълни ((Бански наблюдения))». Краткое содержание книги:
„Добри человече, защо ти трябва политика! Храни се по-добре с пражоли: сега е и евтино говеждото месо в София“.
Ето защо с истинско удоволствие видях, че се топна в банята един друг приятел, г. П. — моля, този е друг П.! — комуто сърдечно стискам дебелата космата ръка. Тоя достоен человек е настоящ человек: никога не ми говори в банята за отровни и скучни работи, а за онова, що е най-интересно за един човек, който съзнава задачата на живота. И сега — той ми съобщава, между две потапянета огромната си глава, че най-прясната и вкусна шунка той намервал в месарницата на Клоучека, но бил принуден снощи да чака половина час там поради многото купувачи. Той ми обади още, че е дошла и лакерда риба — тука ли си! — и ме посъветва да бързам, че може да не остане. (Той ми пошушна на ухото името на дюкяна, за да не чуе скелетът!)
Между това банята се пълни с нови лица — по-добре с нови тела, — защото лицата не личат добре в парната мъгла. Познавам само г. X., бивши министър, който влиза с цигаро в устата, провесва си влакнастите крака в окропата, пухти намръщен и сърдит като човек, когото го е била жена му… Внезапно някой се фърли във водата и пръските й умокриха цигарото му. Той се разсърди, гледа зачуден към безчинника и търси с поглед около себе си някой стражарин, за да му поръча нещо, но веднага се сеща, че не е вече министър, и казва на бай Ганя:
— Господине, това е безобразие!
— Платили сме си, господине — казва ухилено шопът, като си привързва пищимала…
— Конституция ли за вас? Сопа! — гневи се бившето величие.
Омивачът вече ми е наплескал лицето със сапун и аз не мога да виждам повече сцената. Този омивач е македонец и понеже сме близки приятели, пита ме пак почтително, като ми залива главата, знаейки, че аз съм в тайните на високата политика:
— Дали ще скоро да се освободи нашата Македония, господине?
Мене ми дохождат на ума думите на един герой на Алека Константинов и му отговарям:
— Вярвам да я освободи султана някой път…
— Дай боже, ама да ще!…
И енергически пак фаща да ме сапунясва.
През шума, който произвожда тая операция, аз пак чувам гърлестия глас на бившия министър, седнал от другата страна на курната, който гълчи сърдито и споменува конституция, камшик, сопа и други сладости… Една слънчева луча, паднала из едно око на свода, играеше по още развълнуваната вода.