Няма да ти се размине
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антонио Маринов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Няма да ти се размине». Краткое содержание книги:
Тя не беше очаквала да го види отново, но два дни по-късно той се появи към осем часа и двамата излязоха да вечерят. Същата нощ станаха любовници и оттогава той редовно идваше в апартамента й през вечер, за да я изведе или за да поседи пред камината, разговаряйки с нея, и да я люби. Всяка втора вечер от шест месеца насам, докато не се стигна до днешната нощ, когато още щом той влезе в стаята, тя разбра, че нещо не е наред.
„Започва се! — помисли си тя, докато окачваше палтото му. — Знаех си, че е прекалено хубаво, за да продължи дълго. Е, поне има любезността да дойде и да ми го каже.“
Отиде до масата, взе си цигара от кутията и я запали, забелязвайки, че ръката й трепери.
— Май си подранил, а Хари? — го попита и хвърли към него поглед, докато той се изтягаше отсреща в креслото, мръщейки се срещу огъня, с провесени тежки, тъмни вежди и с капчици пот, от които лицето му лъщеше.
— Да — каза той, без да я поглежда.
Тя изчака секунда, сетне тихо рече:
— Какво се е объркало?
— Кой казва, че нещо се е объркало? — отвърна той. — Ще ми дадеш ли нещо за пиене? Тази вечер ще се налея до козирката.
Тя отиде до шкафа, където държеше бутилката с уиски. Шишето беше три четвърти празно. След като приготви двете „втвърдяващи“ дози, забеляза, че в бутилката останаха само няколко сантиметра течност и я изля в чашата си. Каза си, че ще има нужда от нещо подсилващо, когато той най-накрая се накани да започне с новините. Върна се при камината и му подаде чашата.
— Това е всичко. Алкохолът току-що свърши — каза, сядайки. — Съжалявам.
— Ще излезем. Ще си устроим едно лазене на четири крака в някой бар. — Той пресуши уискито на една единствена дълга глътка и остави чашата. — Но ще трябва да ми дадеш назаем малко пари, Глори, фалирал съм. Похарчих последния си долар, за да дойда с такси. Имаш ли?
Тя се пресегна към чантата си и измъкна портмонето. Ръцете й толкова силно трепереха, че едвам успя да го отвори. Извади два долара и няколко цента и ги протегна към него.
— Това всичко, което имам. Той се втренчи в нея.
— Нали можеш да осребриш чек? Тук наоколо няма ли някой, който би ти го осребрил?
— Нямам банкова сметка от няколко месеца — рече тя и се опита да усмихне насила. — Не си единственият, който е фалирал, Хари.
Той се свъси, сетне извади пакет цигари, тръсна навън една и я запали.
— Е, не го приемай толкова трагично — усмихна се той неочаквано. — Значи и двамата сме без пукната пара. И какво ще правим?
Тя рязко вдигна поглед към него. Ако това беше началото на сбогуването, то арсеналът й щеше да се обогати с един нов прийом.
— Какво има, Хари? Защо си останал без пари? Някакви неприятности ли?
— Меко казано, да — отвърна той с посърваща усмивка. — Хайде! Ще си заложа часовника. Тази вечер ще се гипсирам, пък ако ще това да е последното нещо, което правя в живота си.
— Кажи, моля те. Искам да знам. Какво не е наред? Той се поколеба, после вдигна рамене.
— Загубих работата си. Това е, което не е наред. Изхвърлиха ме. Е, признавам, че си го изпросих, но от това нещата не стават по-розови. Лошото е, че утре е ден за заплата, а на мене няма да ми платят.
— Уволнили са те? — каза тя, усещайки как нагоре по гръбнака й пропълзява хлад. — Но, Хари…
— Да, знам — той прокара пръсти през косата си. — Знам. Не ми натяквай. Стават такива неща. Откъде можех да знам, че Стария се е качил на „хвърчилото“1? Никога не съм се запознавал с него. Никога не съм го виждал дори. Никой не предполагаше. Представи си — да предприеме тайничко пътуване, за да ни проверява! Това показва що за плъх е.
— Какъв старец?
— Шефът. Президентът на Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация — нетърпеливо изрече той. — Откъде можех да знам, че ще шпионира зад гърба ми точно когато…
Той млъкна и замислено я погледна.
— Всъщност, Глори, мисля, че за тебе ще е по-добре да научиш мръснишките подробности. Ти и аз добре се погаждахме през тези шест месеца, които изминаха. Ако не мога да кажа истината на тебе, то предполагам, че не бих могъл да я кажа на никого другиго.
— Надявам се, че наистина мислиш така — отвърна тя, на път да заплаче.
Той се наведе напред и сложи голямата си ръка върху двете нейни.
— Разбира се, че така мисля. Не знам какво искаш от живота, но си арабия. Било ни е хубаво, ти си била добра с мен. Би трябвало сам да се ритна отзад за това, че съм такъв празноглавец. Бях малко, изнервен. Знаеш как се чувства човек, налегнат от грижи. Онова, което ми харесва у тебе е, че ти беше до мен. Разбираш какво искам да кажа.
Да, беше стояла до него, мислеше си тя с огорчение, и знаеше как се чувства човек, притиснат от проблеми. Понякога й се искаше да не беше го узнавала никога.
1
Хвърчило — военен жаргон за самолет — Б. пр.