Предговор (Нощна смяна)

С риск да ме сметнат за иконоборец ще кажа, че изобщо не се интересувам от темите, избрани от Стивън Кинг. Фактът, че в момента той пише за призраци, магии и слузести чудовища, криещи се в мазето, изобщо не поставя отпечатък върху цялостното му творчество. В този сборник ще се срещнете с много вампири, с полудяла гладачна машина, която непрекъснато се натрапва в мислите ми (както вероятно ще преследва и вас) и с толкова много сатанински деца, че да напълнят Дисниленд през всяка зимна неделя — но най-важното тук е сюжетът.

Важното е читателят да се вълнува от съдбата на героите.

Забележете — хуморът и окултизмът са две от най-трудните теми за писателите. Под перото на неопитния бездарен творец хуморът се превръща в погребална песен, а окултното — в шега.

Но щом научиш „правилата“, спокойно можеш да пишеш на всякакви теми.

Убеден съм, че Стивън Кинг няма да се ограничи с темите, които понастоящем го вълнуват.

Един от най-запомнящите се и най-трогателни разкази в този сборник е „Последното стъпало“. Истински шедьовър, в който няма дори намек за чудовища, или за непознати светове.

И още нещо.

Кинг твори, за да достави удоволствие не на вас, а на себе си. Аз пиша за собствено удоволствие. В резултат на което вие също харесвате творбите ни. Тези разкази са доставили удоволствие на Стивън Кинг, също и на мен.

По странно съвпадение на обстоятелствата, в деня, когато пиша тези редове, романът на Стивън Кинг „Сияние“ и моята книга „Кондоминиъм“ са включени в списъка на бестселърите. Но двамата с него не сме съперници в борбата за спечелване на читателите. По-скоро сме врагове на бездарните, претенциозните и сензационните романи, публикувани от събратята ни по перо, в които изобщо не са си направили труда да научат „занаята“ си.