Заключителен доклад на тема „За необходимостта от нов човешки тип“
- Автор: фон Крамер Хайнц
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Кочанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключителен доклад на тема „За необходимостта от нов човешки тип“». Краткое содержание книги:
Колкото и старателно да е обосновано всичко това, то не може да убеди така лесно мен, научния работник.
(Заразително покашляне на много места в залата, следствие на отшумяваща епидемия; нарастващо безпокойство)
Не, дами и господа, ако ви запознах с този документ, ако го поставих в началото на заключителната си реч, то бе не за друго, а единствено затова, че в него виждам нещо напълно различно от всичко, споменато досега.
За мен, дами и господа, той е предупредителен огнен знак, достигнал до нас от далечното минало. И нека ви кажа, тежко ни и горко, ако не го забелязваме!
(Сподавя се пристъп на кашлица, моментна неспокойна тишина)
Този документ, дами и господа, ни показва, и то страшно ясно, както ми се струва, какво ще стане с човека, ако се подчинява на предметите, които сам е създал, вместо той тях да подчини на себе си. Дами и господа, днес ние имаме средства, с каквито човечеството никога преди не е разполагало. На човешкия гений се удаде да развие един технически свят, който за нас, художниците, представлява осъществяване на всички стари утопии, чиято концепция дори надхвърля познавателната способност на научния работник, понякога значително, и само човекът, отделният човек, ние, вие и аз, повярвайте на един политик, само човекът си е останал предишният.
Безпомощен, той се вижда предаден на творенията си, рожбите на неговия дух, които се превръщат в изверги, гадове, които той не е вече в състояние да укроти с камшик и пистолет в старата клетка за лъвове. И ако си помислим все в тоя ред, че присъстваме на някакво цирково представление, на онова обичайно зрелище, което наблюдаваме, добре обезопасени, то те автоматично и неумолимо ще се нахвърлят върху нас, самите ние ще се нахвърлим върху себе си, освободеният дух — върху беззащитната ни душа, върху скованото ни тяло, и краят на човечеството ще бъде жалък, много по-жалък, отколкото изглежда в споменатия документ, в случай че в последния момент не успеем да променим нещата. Но е късно, дами и господа, късно е! Кой няма да запомни това, точно днес…
(Страшно безмълвие, сякаш всичко е притаило дъх)
Така е, и ще ви приведа един актуален пример, който в настоящия момент придобива особено значение. Положението е такова, сякаш армия с утрешно въоръжение, а с вчерашно обучение…
(Засилване, ако може така да се каже, на общото безмълвие, и най-малкото движение, вдигане или отпускане на ръце, изправяне или навеждане на глава би подействало като детонация)
Нов човек — това е, което ни трябва! Нов човек за един нов свят. Това няма да ни се размине. И трябва да се постигне.
Един човек с талант и интуиция, който не се води сляпо по течението на мисълта си, а е в състояние да го насочва и владее, човек, който, вместо да се страхува от изобретенията си като от смъртна зараза, ще може да им се възхищава и да ги обича, без да бъде използван от разни апаратури за подреждане на такива, а използващ апаратури за своя, човешкия порядък, който поставя началото на истинския живот; човек, не който сляпо се подчинява на развитието на бъдещи епохи, а дотолкова е господар сам на себе си, че развитието на бъдещите епохи се подчинява на него, с една дума човек, който векове наред е провокирал прогресивния упадък, и ще постигне истинския прогрес, в който той вярва, откакто може да разсъждава, с цялото си прекрасно упование… Един човек, който, макар и винаги верен на своята същност, тъкмо защото най-сетне иска да отговаря на призванието си като мислещо и независимо същество, ще бъде коренно преобразен и освободен от представите за едно тъмно, анархистично и доста стихийно минало!
Човек, който ще съзнава съблазните на фантазията си и ще я дисциплинира, докато продължава да съществува на този свят като естетическа категория, би казал един художник.
Човек, който ще съзнава силите на нравствеността и ще ги издигне в мерило за своето поведение при каквато и да е общност, да, едва чрез тях ще открие чувството за отговорност пред общността, би казал политикът.
Човек, който ще съзнава невероятните възможности на мисълта си и нейните плодове, каквито и да са те, ще се научи да ги подчинява на цялостния мисловен процес, би казал научният работник.
Дами и господа, уважаеми присъстващи, вероятно вече се питате защо такъв един тържествен акт трябва да се състои точно в този момент, възможно е дори някои от вас да не одобряват това, че встъпителните тържества и изобщо цялата програма не са отложени пред вид настоящата ситуация…
Дами и господа, позволете ми да ви помоля да станете от местата си и да ме последвате. Искам да ви покажа нещо, което може би ще даде отговор на вашия въпрос, както и на въпроса за необходимостта от нов човешки тип и за неговото подробно безупречно устройство.