Бутилка в морето (Съвет към един непознат младеж)
- Автор: Вини Алфред дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенчо Симов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бутилка в морето (Съвет към един непознат младеж)». Краткое содержание книги:
Бутилка в морето (Съвет към един непознат младеж)
Перейти на страницу:
Течение напред го тласка, но студени
и яки ледове го спират — със гърди
докосват го за миг подплашени тюлени
и отминават по невидими следи.
Бутилката така очаква топло лято:
ледът ще се стопи, ще дойде миг, когато
ще се насочи тя към топлите води.
Сред Тихото море блести във синевата
прекрасен кораб, цял от слънцето залят;
моряци изведнъж съзират как се мята
бутилката пред тях — предмет добре познат;
свещен моряшки дълг го повелява: ето
че спускат лодка те веднага във морето
и спира своя ход красивият фрегат.
Но оръдеен гръм отеква. Виждат: бяга
робовладелски бриг на хоризонта блед.
Тревога! Злия враг преследвайте веднага,
за да запомни той: законът е навред!
В утробата си пак фрегатът лодка вдига —
тъй скрива в своя джоб децата си сарига —
и пара, и платна понасят го напред.
Сама, и пак сама сред океана! Дребна
като прашинка сред подвижна пуста шир
и тайна не една неволно тя избегна,
осъдена така да скита все безспир,
трепереща от страх сред тая бъркотия,
а водораслите високата й шия
със своя плащ зелен обвиха най-подир.
Но духват ветрове откъм Флорида свежа,
за да я отнесат към френски залив стар,
където най-подир ще я измъкне с мрежа
от морските води един щастлив рибар.
За учен хуква той, довежда го и пита
в бутилката каква ли течност има скрита,
какъв ли еликсир е този ценен дар.
Наука е това, рибарю, тука има
за жадни умове напитка — не блести,
но е събрала труд със стойност несравнима.
Да беше уловил елмази — красоти,
или голям товар от мексиканско злато,
не би възнаградил света така богато,
не би ни радвал тъй със своя улов ти.
Какъв възторг навред страната ни обхвана —
прослава е това за нея… Погледни:
и топът всемогъщ, и мирната камбана
помагат радостта навред да прозвъни,
за знанията, а не за битки заслужава
признателност човек от своята държава,
затуй чети „Привет!“ по всичките стени.
Открития! Светът да ги прославя. Нека
проникват те навред безстрашно към целта,
в природата или в душата на човека,
или в изкуството — бездънна красота!
Забрава и злини не им вредят, защото
над всеки свиден гроб ще израсте дървото
на подвига, велик събрат на вечността.
Това дърво расте с корона най-прекрасна,
за тебе то е фар, мислителю дълбок,
не бой се от вълни и от мъгла опасна,
не гасне мъдростта на порива висок!
От чисто злато дар не чезне в океана,
с усмивка ти кажи, тъй както капитана:
„Да стигне до целта, ако е рекъл бог!“
А бог е всъщност бог на мислите човешки.
По нашите чела блести възторжен блян
за Знания — към тях напред без страх от грешки,
и няма никой плод да бъде разпилян.
Родена в самота, хвърли творбата своя
в безкрайното море — през бурята и зноя
ще я закара бог до пристана желан.
Перейти на страницу: