Произшествие

— Божеее… убили го! Майчицеее, червата му изкарали!… Тичайте, хорааа! Дака го заклали!…

Подплашена, черната котка на два скока се озова от дюлята на комина. Чу се глъчка, тропот и след малко пред зиналите врата занадничаха сънните и рошави глави на пробудените съседи.

Съмваше се. Навалицата растеше. Дойде и Зъмбакът. Размушка тълпата, приближи се до трупа и почна да го разкопчава.

— Майчице… че кой беше тоя душманин, дето му разпра корема… Божичко, ами сега какво да правя… — редеше стрина Деша и си скубеше косите.

— Мълчи мари! Какво си се разврякала като коза — тросна й се Зъмбакът, като все оше бъркаше из пояса на Дака. — Корема му разпрали!… Тикви! Аз му го дадох снощи! Ето и вестника! Чудно ли е? Напил се човекът, паднал, например, така и заспал, подушили котките, че в пояса му има джигер, и го раздърпали. Какъв ти корем! Агнешки джигер! Аз му го дадох снощи за дванайсет лева. Корем! Тикви! Тъй се разпаря корем!… — И като го срита с крак в ребрата, извика:

— Комшу, комшу! Ставай бе!

Дако Гуменият помръдна, понадигна се, отвори едното си око, след това се обърна на корем и заспа отново.