Изпитът

Дики отиде до вратата и завъртя топката. Вътре беше сумрачно и едва различи облечения в сива туника служител.

— Седни — каза тихо мъжът и посочи висок стол до бюрото. — Казваш се Ричард Джордан, нали?

— Да, господине.

— Номерът ти в класификатора е 600–115. Изпий това, Ричард.

Подаде му пластмасова чаша от бюрото. Течността беше гъста и едва наподобяваше обещания ментов сироп. Дики погълна съдържанието и върна чашата.

Момчето мълчеше и усещаше, че му се приспива, докато мъжът усилено драскаше върху някакъв лист. После служителят погледна часовника си и се изправи само на няколко инча от лицето на Дики. Свали прикачения към туниката си предмет с формата на писалка и го размаха пред очите на момчето.

— Добре. Ела с мен, Ричард.

Заведе Дики в края на стаята, където пред машина с множество скали имаше дървено кресло. На лявата му дръжка бе прикрепен микрофон. Когато момчето седна, откри, че микрофонът е удобно сложен точно пред устата му.

— А сега се отпусни, Ричард. Ще ти бъдат зададени въпроси, после ще трябва да си помислиш. Отговорите съобщавай в микрофона. Останалото е грижа на машината.

— Добре, господине.

— Оставаш сам. Когато се съсредоточиш, просто кажи „Готов съм“.

— Добре, господине.

Мъжът стисна окуражително рамото му и излезе.

Дики каза: „Готов съм“.

Светнаха лампички, чу се шум от въртящ се механизъм. Прозвуча глас:

— Довършете следната поредица: едно, четири, седем, десет…