Смъртоносна жега
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Смъртоносна жега». Краткое содержание книги:
Джак Ричър съзнава това съвсем ясно, докато безцелно обикаля Тексас. Но не предполага, че появилият се изневиделица кадилак ще го отведе до място, където ще се сблъска с предразсъдъци, омраза и убийства.
Кармен е хубава, богата и елегантна. Има малко момиченце. Но животът й е низ от страдания, обиди и унижения. Съпругът й е истинско чудовище. Тя иска той да умре. И моли Ричър да се заеме с това.
Ричър не е убиец, но е готов да помогне на Кармен. Внезапно съпругът й умира. Ричър предполага, че всичко, което му е казала тази жена, е лъжа.
— Кухненската врата се отваря.
Момчето записа: Седем и двайсет и седем, кухненската врата се отваря.
— Ето я.
Тя излезе по къса до коленете синя ленена рокличка, без ръкави, вързана на врата. Косата й, още влажна от душа, беше стегната на опашка на тила.
— Как й се вика на такава рокля? — попита момчето.
— Плажна — отговори мъжът отляво.
Седем и двайсет и осем, обектът, по синя плажна рокля, отива в обора, записа момчето.
Тя прекоси двора със ситни, несигурни крачки по старите бразди от колела в спечената пръст. След около седемдесет метра дръпна вратата на обора и изчезна навътре в сумрака.
Момчето записа: Седем и двайсет и девет, обектът в обора.
— Каква ли е температурата? — попита мъжът отляво.
— Сигурно към трийсет и осем градуса — каза момчето.
— Скоро ще има буря. Трябва да има при тая жега.
— Ето го и транспорта — обади се мъжът отдясно.
На няколко километра в южна посока над пътя се вдигаше облак прах. Някакъв автомобил бавно и равномерно идваше на север.
— Тя излиза — отбеляза мъжът отдясно.
Седем и трийсет и две, обектът излиза от обора, записа момчето.
— Прислужницата се появи — каза мъжът.
Обектът спря до кухненската врата и взе от прислужницата обяда си в синя пластмасова кутия с картинка от едната страна. За момент постоя неподвижно. Кожата й беше розова и влажна от горещината. Приведе се да оправи чорапите си, после изтича към портата, мина през нея и стигна до пътя. Училищният автобус намали скоростта, спря и вратата се отвори със звук, който долетя съвсем ясно до наблюдателите през глухото бучене на двигателя. За миг хромираните перила проблеснаха на слънцето. Облаче синкав дизелов пушек увисна почти неподвижно в застоялия нажежен въздух. Обектът остави върху стъпалото кутията с обяда, хвана лъскавите перила и се изкатери вътре. Вратата пак се затвори и наблюдателите видяха как пшениченорусата й главица подскача малко над долния край на прозорците. После шумът на двигателя се засили, предавките ръмжаха и автобусът потегли, вдигайки след себе си нов облак прах.
Седем и трийсет и шест, обектът се качва в училищния автобус, записа момчето.
Пътят на север бе прав като конец. Момчето изви глава и проследи автобуса чак докато маранята на хоризонта го превърна в искрящ жълт мираж. После затвори бележника и го пристегна с ластиче. Отсреща прислужницата се прибра в червената къща и затвори отвътре кухненската врата. На километър и половина от нея наблюдателите оставиха далекогледите и вдигнаха яките си, за да се предпазят от слънцето.
Седем и трийсет и седем, петък сутрин.
Седем и трийсет и осем.
В седем и трийсет и девет на петстотин километра североизточно от тях Джак Ричър скочи през прозореца на мотелската стая. Една минута преди това той си миеше зъбите в банята. Още минута по-рано бе отворил вратата на стаята, за да провери утринната температура. Остави я отворена, а върху вратичките на гардероба до нея имаше огледала. Тоалетното огледало в банята пък беше на шарнирна стойка, тъй че по някаква причудлива игра на оптиката Ричър видя как четирима мъже излизат от автомобил и тръгват към мотелската канцелария. Чист късмет, но на бдителните често им върви повече от нормалното.
Колата бе полицейска. Отстрани имаше емблема с надпис, а яркото слънце и двойното отражение му позволяваха да я прочете без затруднения. Най-отгоре пишеше Градска полиция, отдолу следваше някаква натруфена картинка с името на градчето — Лъбок, Тексас. И четиримата мъже носеха униформи. На широките им колани висяха пистолети, радиостанции, палки и белезници. Никога не бе виждал трима от тях, но четвъртият се оказа познат. Имаше фигура на борец тежка категория и късо подстригана русолява коса, зализана с гел над червендалестото лице. Тази сутрин обаче лицето изглеждаше по-тъмно заради лъскавата алуминиева шина, залепена грижливо върху строшения нос. На дясната му ръка също имаше шина и бинтове около счупения показалец.
Предната вечер човекът си беше напълно здрав. А Ричър нямаше ни най-малка представа, че е ченге. Приличаше на обикновен тъпак, какъвто можеш да срещнеш във всеки бар. Ричър бе отишъл в бара, защото разправяха, че музиката била добра, но се оказа, че не е така, затова той се отдръпна по-настрани от оркестъра и седна на една табуретка срещу телевизора с изключен звук, по който вървеше някакво спортно предаване. Заведението беше претъпкано и шумно. Отдясно плътно до него седеше непозната жена, отляво — едрият тип с къса подстрижка. След малко телевизията му омръзна и Ричър се завъртя да огледа залата. В този момент видя как се храни дебелакът.