Един изстрел

Подът на новото крило беше загладен на места, а на други още грапав, явно тепърва щяха да му правят циментова замазка. Тук-там бяха наслагани дъски като мостчета за минаване. Наоколо безразборно бяха струпани циментови торби — някои празни, други още пълни. В бетонната плоча имаше още фуги за компенсиране на разширението. От тавана висяха голи крушки, угасени за през деня. Навсякъде се въргаляха празни колички, смачкани алуминиеви кутийки от сода, дървени греди с различни размери и неизвестно предназначение, купчини баластра, неподвижно застинали бетонобъркачки. Всичко наоколо беше посипано със сивкав циментов прах, фин като талк. Във въздуха се носеше миризма на влажна мазилка.

Мъжът с пушката продължи да крачи в полумрака, докато стигна до североизточния ъгъл на новото крило. Там се спря и се облегна на грапавата бетонна колона. После, извърнал глава встрани и без да отделя гръб от колоната, бавно запристъпва вдясно, докато се ориентира. Беше на около два и половина метра от новата външна стена на гаража. Стената стигаше до кръста му. Гледаше право на север. Беше недовършена. От вътрешната й страна в бетона имаше вградени железни болтове, към които щеше да се монтира стоманена мантинела, за да не се удрят колите в стената. В пода бяха оставени кръгли отвори, където щяха да се поставят новите броячи.

Мъжът с пушката се плъзна бавно встрани, докато усети ръба на колоната да се врязва между плешките му. Сега главата му беше обърната на североизток, право към пешеходната зона. Езерцето в средата й беше с форма на издължен правоъгълник, може би двайсет и пет метра дълъг и шест метра широк, обърнат с едната си тясна страна към него. Представляваше нещо като голям басейн, издигнат над нивото на земята, ограден с високи до кръста тухлени стени и напълнен с вода. В червените тухли се плискаха малки вълнички. От мястото, където беше застанал, мъжът виждаше езерцето леко по диагонал. Водата беше дълбока около метър. Фонтанът вдигаше пръски точно в центъра. Той ясно чуваше плисъка на водата, както и шума от пъплещи по улицата коли, и ленивите стъпки на пешеходците. Близкият край на езерцето беше на около метър от бетонната преградна стена, която отделяше улицата от пешеходната зона. Двете ниски стени вървяха успоредно около шест метра, в посока от изток към запад, като между тях се беше образувал тесен проход.

Мъжът беше на втория етаж на гаража, но поради наклонения терен пешеходната зона не беше много по-ниско от нивото на очите му. Хората по нея се движеха под лек ъгъл надолу спрямо линията на зрението му. От дясната й страна се виждаше входът на новата административна сграда. Беше доста окаяна на вид. Откакто я бяха построили, така и не се бяха намерили наематели. Мъжът знаеше това. Ето защо, за да не страда доброто име на новия градски център, щатските власти я бяха напълнили с всякакви държавни учреждения. Там се намираше Автомобилната инспекция, както и наборно бюро на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Морската пехота. Вероятно и Данъчната службата се помещаваше в сградата. За последното мъжът с пушката не беше съвсем сигурен. Не че това особено го интересуваше.