Франклин и подаръкът за мама

Бащата на Франклин хукна към магазина, а костенурчето помогна на сестричката си да направи картичката. Всъщност, той я направи почти сам, а Хариет го гледаше и с увлечение рисуваше пъстри кръгчета. Понякога на Франклин му се щеше да е като сестричето си — да е малък и да не се тревожи за нищо.

На следващия ден, вече съвсем отчаян, Франклин най-после измисли нещо хубаво. Той реши да направи всичко, което го посъветваха приятелите му.

Направи красива брошка.

Нарисува портрет на майка му и го украси с две „Х“ (Прегръдки!) и „О“ (Целувки!).

Набра пъстър букет свежи цветя.

Приготви любимата закуска на майка си и я поднесе в леглото си на специален поднос.

Франклин направи всичко, което можеше да се направи за един рожден ден.

После Франклин, Хариет и баща им изпяха „Честит рожден ден!“

Майка им изяде закуската си в леглото и грижливо изтръска трохичките.

След това забоде брошката на нощницата си.

Благодари за картичката на Хариет и за портрета на Франклин и каза, че ги харесва много. Хареса и комплекта от градински сечива — подарък от бащата на Франклин.

— Вие сте най-доброто семейство на света. Подарихте ми един чудесен празник. Никога няма да го забравя! — възкликна майката на Франклин.

Но Франклин не беше свършил с подаръците. Той беше намислил още нещо, което щеше да бъде неговото много лично поздравление за рождения ден.

Костенурчето се повдигна на пръсти, прегърна майка си, целуна я и каза:

— Обичам те, мамо!

— Тези три думички са много по-хубави от най-необикновения подарък на света! — възкликна майката на Франклин и го прегърна.