Дневникът на един маг

Пролог

И нека пред светото лице на РАМ да докоснете Словото на живота и да получите толкова сила, че да бъдете неговото живо свидетелство навред по Земята!

Учителят вдигна високо новия ми меч, както си беше в ножницата. Пламъците в огнището изпращяха — това бе добър знак, според който ритуалът трябваше да продължи. Тогава аз се наведох и с голи ръце започнах да копая земята пред себе си.

Беше нощта на 2 януари 1986 г. Бяхме високо в планината край морето, близо до местността, позната като Агуляш Неграш или Черните игли. Освен мен и моя Учител присъстваха и жена ми, един мой ученик, местният водач и представител на голямото братство, което обединяваше езотеричните ордени в целия свят, известно под названието Традиция. И петимата, в това число и водачът, който предварително беше уведомен за предстоящото събитие, участваха в провъзгласяването ми за Учител от Ордена на РАМ.

Бях издълбал плитка продълговата дупка в земята. С голяма тържественост докоснах пръстта и произнесох ритуалните слова. Жена ми се приближи и ми поднесе меча, който бях използвал повече от десет години и който през цялото време много пъти ми бе служил при магическите мисии. Поставих меча в направената дупка. После хвърлих отгоре пръст и заравних мястото. Докато вършех това, си спомних изпитанията, през които бях преминал, нещата, които бях научил, и явленията, които бях в състояние да предизвиквам само защото притежавах онзи толкова древен и скъп за мен меч. Сега той щеше да бъде погълнат от земята. Желязото на неговото острие и дървото на неговата дръжка щяха да послужат за храна на мястото, откъдето бях почерпил толкова сила.

Учителят се приближи и постави новия ми меч пред мен, там, където бях заровил стария. Тогава всички разпериха ръце, а Учителят, използвайки своята сила, направи така, че около нас да се появи странна светлина, която не осветяваше, но се виждаше и променяше отразения от човешките фигури жълт цвят на огнището. След като извади от ножницата своя меч, той ме докосна с него по раменете и главата и изрече следното:

— По силата и любовта на РАМ те назовавам Учител и Рицар на ордена от днес до края на дните ти. „Р“ като „Ред“, „А“ като „Архилюбов“, „М“ като „Милосърдие“ или на латински RAM — „R“ от „Regnum“, „A“ от „Agnus“, „M“ от „Mundi“. И нека, щом вземеш своя меч, той да не се задържа повече в ножницата, тъй като там ще ръждяса. А щом излезе от ножницата, нека не се прибира обратно, преди да е извършил едно добро дело, преди да е проправил път или да е пролял кръвта на неприятел.