Микеланджело

— Лъжовни са, о, гений тъмен, твойте примамливи слова! Ах, незавиден живот живее онзи, който знай, че на света се в временното само живот живей. Възмогнати над него живеят други — временната бренност отхвърлят те и в туй, що е под нея — в идеята — проникват. На света един я в слово пламенно изказва, друг в бой за нея лее си кръвта, с длето на мрамор трети я изрязва и я от днес изпраща в вечността!