Ода на свободата (откъси)

Ела, Свобода, но и Мъдростта изведи из дълбините на вечния дух човешки, зорницата както извиква из тъмни води сияйното слънце. Аз чувам летежа лудешки на вихрената колесница, която я носи.         Със нея вий всички дойдете,         закрилници през вековете на вечната мисъл, присъдата си да дадете над злото световно — Любов, Справедливост, ти,                                         Слава от минали дни, Надеждо, от страх несмутена! (О, Свобода, от тебе какво ли остава, когато сама ти се бориш, от тях разделена?) Щом благодатта ви със сълзи и с кръв се заплаша, свободните, мъдрите, що са те страстно желали, те малко ли сълзи и кръв за теб са пролял и?!