Канализационният съветник
- Автор: фон Трамин Петер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцеслав Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Канализационният съветник». Краткое содержание книги:
Канализационният съветник рязко вдигна поглед. Стори ми се, че в ококорените му рибешки очи, ненапълно скрити под тъмните очила, прочетох най-крайно отчаяние.
— И какво… — рече той с прегракнал, полузадавен глас, докато дланите му небрежно размачкваха един тежък месингов пепелник на масата ни, — какво заключение правите от всичко това?
— Ами че в колоната за афиши има таен вход към канализационната мрежа на града ни.
— Но защо мислите… — запита моят събеседник с внезапен, ала все пак предпазливо приглушен фалцет, като раздробяваше пепелника на малки късчета; впрочем той изпълняваше този невероятен силов номер съвсем несъзнателно, дори бих казал разсеяно, — защо мислите, че онези девет души са слезли през колоната за афиши в канализационната мрежа?
— За това мога да градя само предположения — отвърнах замислено.
— Моля… — рече непознатият, като след пълното унищожаване на пепелника конвулсивно отваряше и затваряше вече незаетите си длани, — моля… — повтори той с необикновено настойчив глас, сякаш от думите ми зависеше твърде много за него, — моля — потрети той, — имайте изключителната добрина да го сторите.
— Ами — покашлях се неловко, понеже не ми е присъщо да разгласявам половинчати предположения, които самият аз още в никакъв случай не съм готов да обявя за окончателни решения, — ами представям си някое тайно общество, което нощно време се подвизава в плетеницата от едва проучени проходи и канали под стария град. Може би — продължих аз, като обезпокоен гледах как канализационният съветник с необикновено острия нокът на показалеца си дълбае дупка в плота на масата, — може би това е някакво мистично общество от религиозни фанатици, което в мрака под нашите улици се отдава на чудновати ритуали.
Странно, ала тези думи подействаха на канализационния съветник така, че напълно разпръснаха досега тъй явно показваната му загриженост. И докато върху бледите му черти се настаняваше израз на безкрайно облекчение, той със сподавено ликуване в гласа възкликна:
— Вие отгатнахте истината!
После остави недовършена дупката в плота на масата, обгърна с две ръце раменете ми и докато острите му нокти почти болезнено се впиваха в тялото ми, с тайнствено понижен глас продължи:
— Сега без съмнение извънредно ви интересува от какво естество са тези загадъчни ритуали?
— Ами… — запънах се аз уплашено, защото не ми убягна застрашителната нотка, трептяща в този въпрос, — ами мога да си представя, че това общество съвсем не държи в събранията му да участва един непосветен.
— Това предположение… — отвърна канализационният съветник, като с непонятно за мене въодушевление доля бира в чашата ми, — това предположение също е вярно. Само че то не се отнася за човек като вас, господине, чиято остра наблюдателност би допринесла изключителна полза за нашето общество, така че не мога да не ви предложа да станете член на нашата ложа.
Бях поласкан. Все пак хранех някои съмнения. Особено що се отнася до намеренията и целите на това странно общество, опасявах се, че те може да противоречат на моя светоглед.
Ала след като канализационният съветник ме увери, че тези цели са напълно съобразени с конституцията и в никакъв случай не се противопоставят на държавната религия, че освен това на своя стяг обществото е издигнало като девиз благородните обноски, светския тон, най-чистия морал и най-деликатната духовност, аз изявих готовност, при положение, че не поемам никакви задължения, да посетя с моя странен придружител мястото за събрания на тайнствената ложа, където ще ми бъдат дадени по-нататъшни разяснения.
И понеже всичките ми съмнения бяха разсеяни, ние тръгнахме. Канализационният съветник плати на келнерката с монета, която преди това на шега преви с пръсти под прав ъгъл. После потънахме в нощта, поехме по безлюдните улици, където моят придружител незабавно се зае с радостна припряност да ме побутва пред себе си, като при това сегиз-тогиз подскачаше на един крак или пък се кискаше и потриваше ръце, тананикаше си пронизителни, игриви напеви, да, понякога дори опитваше няколко танцови стъпки, което изглеждаше чудновато и детинско. Неговите приумици скоро ми дойдоха до гуша, понеже в необузданата си палавост той постоянно ме ръгаше толкова силно, че неведнъж губех равновесие и често едва не падах. Вече почти смятах за най-разумно или да се събудя от този невероятен сън, или пък направо да изоставя канализационния съветник — някой окъснял приятел можеше да ме зърне в такава компания, а подобна среща би ми била крайно неприятна. От друга страна обаче, бях много любопитен да бъда въведен в тайното общество и да се запозная с чудноватите му обичаи.