Мишка

Ако и да съм нещастна, презряна, но аз съм горда — а ти тъй нарани моята гордост! Ти се подигра и с най-светите ми чувства. Това не е по силите ми да го понеса.

Но и сега, в последните минути на живота си, когато няма защо да се съмняваш в моята искреност — аз ти казвам: не жаля за станалото. Напротив, аз съм доволна. Доволна съм от тоя тъй къс, ала и тъй блажен живот. Щастието не може да бъде дълго. Ах, колко добре би било да бях умряла в ръцете ти… в онез безумни, но щастливи дни…

Сега умирам отровена — отровена от своята любов.

Теб желая щастие. Вземи си жена, която да не е «възпитана на Тургеневите романи», а българка, настояща българка, без желания, без смелост да повярва в по-добър живот. Защото, Саша, ти си заклещен в стените на едно обществено мнение и не можеш никога да изхвръкнеш, да погледнеш към нещо по-възвишено…

Аз ще имам сила да ти простя всичко. А ти помисляй си понякога за твоята луда Мишка.“