За Вахтанг Ананян и „Пленници на Барсовата клисура“

Природата не е милостива и благосклонна към децата. Те са принудени е голям труд, с много хитрости и съобразителност да си осигурят макар нищожно количество храна и вода. Но колко много тайни им разкрива природата, макар, разбира се, благодарение на това, което са видели и научили в живота и училището. Повестта въздействува не само като художествено четиво, но има и познавателен характер. Читателят научава много полезни неща за живота на дивите зверове, как човек да си набавя храна при такива тежки условия, как да избягва опасностите и къде да се приюти през студените зимни нощи. А какво благотворно въздействие оказва това пленничество върху децата: претопява се егоизмът на Саркис, страхливостта на Гагик, надменността на Ашот, прекалената скромност на Хасо. Момчетата излизат от Барсовата клисура израснали, с твърди характери, придобили богат опит, готови да нанесат всякакви трудности.

В повестта авторът бегло ни запознава и е живота в Айкецор, с нравите на хората, с живота на планинските овчари, с националните традиции на кюрдския народ.

Богато надарен писател, Вахтанг Ананян пише пламенно, със сърце, и неговите произведения се четат и ще се четат с голям интерес.