Театърът на неспособните

Ако комитетът на Народния театър би отишъл да види „Лилиом“ в Славянска беседа, щеше да види едно представление — въпреки всички дефекти — много по-добро от представленията на Студията, много по-добро и от „Тоз, който получава плесници“, постановка на новия главен режисьор г-н Осипов.

Но некомпетентността, облегната върху щедрото благоволение на властта (така беше и във времето на знаменития Дерижан) ни кани да бъдем снизходителни зрители на трагикомедията, с която тя, некомпетентността на днешното управление, отговаря на своето вредно призвание: как Нар. театър ще се „възобнови“ под усилията на невменяеми в театрално отношение фактори: 1) театралния комитет начело с г. Вл. Василев; 2) главния режисьор г. Осипов; 3) неговия съветник Ст. Киров; 4) бездарните деца от театър „Студия“ (изключение: Кисимов и Дюстабанова) заедно с 5) техния ръководител И. М. Даниел и 6) неговия помощник Людмил Стоянов.

Ако срамът не беше такава голяма рядкост в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Парвеню не би избрало България за своя постоянна резиденция.