Нощна песен

А може би и аз, ако бих могъл с криле над облаците да политна и да броя една подир една звездите или на ехо гръмотевично подобен, да се заскитам от верига на верига, честит бих бил, любимо мое стадо, честит бих бил, девице белоснежна? А може би, залутана далече, потънала във чуждите съдби, и мойта мисъл днес се разминава с жадуваната истина. А може би във всеки вид и всяко състояние, в леговище подземно или в люлка, прокълната е светлината дневна за оня, който на света се е родил.