Световете (Версия 0.12)
- Автор: Гачев Григор
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Световете (Версия 0.12)». Краткое содержание книги:
Йосиф основава сектата и се обявява за неин първосвещеник и духовен пастир. Популярността й е висока сред тези, които не изпитват симпатии към Аугментираните, и за десетина години тя събира значителен брой хора. Донякъде за това спомагат и първите Аугментирани, които произхождат от финансовия каймак (и често от социалната утайка) на обществото, и често демонстрират, че смятат обикновените хора за по-низши. С времето обаче аугментациите стават все по-достъпни, и базата на сектата се измества към по-бедните и отритнати слоеве от обществото. Влиянието й сред върхушката отслабва, сектата започва да линее, и желаната от Йосиф цел — да постигне политическа власт — пропада. Той не се предава; след двадесетина години борба дочаква момента на разделянето на световете, и успява да издейства собствен свят за своята секта. Разбира се, това става с тайни пазарлъци с Безтелесните и много отстъпки за тях.
Идеята на Йосиф отначало е била за напълно изолиран свят. Безтелесните обаче предлагат реализиране на програма за чудеса — изцелявания от светини, прояви на духовна мощ от висши духовници, и пр. — срещу това отговорникът на света да бъде Безтелесен, и светът да е отворен за изучаване от ограничен брой други светове. Йосиф Водителя приема предложението, с условието на Ортодокс да не постъпва отникъде външна информация — нещо, което Безтелесните приемат на думи, но реално не смятат да спазват безусловно.
Йосиф и хората му адаптират и частично пренаписват историята и религиозните писания (не без помощта на Безтелесните). За ниво на развитие е избрано ранното Средновековие. Машините от всякакъв вид (всичко по-сложно от обикновено колело или мелничен механизъм) са обявени за осквернение на волята Божия, прогресът под каквато и да било форма — също. Създадени са строги правила, които да забраняват дори като идея нещата, които принципно биха могли да доведат до прогрес. Установено е летоброене от преселението — ОП. Използват се старостилни (по представите на Йосиф и компания) мерки и теглилки, технологии и др. Наемането на един човек от друг за работа е забранено, въпреки че реално често се получава на практика — някаква работа се свършва срещу някакво заплащане. Прекомерното богатство е обявено за грях. Създаването на каквито и да било икономически сдружения (а и по принцип организации, с изключение на църковните) се смята за опит за подкопаване на властта на църквата, и се преследва. Изследването на нови територии се допуска само при необходимост от заселването им (пренаселване на наличните).
Търговията е предимно натурална. Използват се понякога и правени от местните златари златни и сребърни монети, които обаче се ценят много повече в качество на украшения, „късмети“ и други подобни, и реално са просто стока, а не универсално разменно средство. Основната причина е суровият възглед към богатството (официално — наследство от православните канони, реално — напасване към състава на сектата, идващ по време на Преселението предимно от най-бедните слоеве).
Светът им представлява планета с размерите на Земята, и с подобна на земната луна. Сушата е 42% от повърхността, и почти цялата е един огромен континент с дълбоко врязани в него морета, прострял се предимно в северното полукълбо. Ландшафтът е регулиран — няма твърде високи планини, пустини и пр. Пейзажът почти навсякъде е леко хълмист, гори и поля, годни за обработване. Климатът също е регулиран — с лято като типичното за Югоизточна Европа и доста по-топла зима, без големи температурни разлики, с редовни валежи и др. Няма заразни болести и опасни животни, с изключение на вълците (поискани лично от Йосиф Водителя), и мечките (рядко срещани, и още по-рядко ставащи стръвници). Животинският и растителен набор са подбрани от типичното за Югоизточна и донякъде Средна Европа през Средновековието.
(Един весел куриоз са стопанските видове. Съставителите на проекта са нямали и идея, че повечето „типично български“ растения, а и някои домашни животни, са пренесени отдругаде по-късно, и средновековният българин не ги е познавал. Списъкът е дълъг — царевица, памук, картофи, домати, тикви, боб, дини, пъпеши, леща, ориз, фъстъци… Злоумишлени слухове твърдят, че Йосиф Водителя се е отказал с огромно неудоволствие от кафето и тютюна, и че дори в екипа, правил проекта, е имало горещи поддръжници на индийския коноп и коката… Отделно от това, на практика всички видове на Ортодокс не са каквито са били през Средновековието, а са от доста по-късно селекционирани сортове.