Брилянти за Ева

След като престояха двайсет и четири часа в участъка, полицейският инспектор ги викна в кабинета си. Изглеждаше мрачен и сконфузен. Двамата обвиняеми потръпнаха в зловещи предположения.

― Станала е грешка ― с неохота изсумтя служителят. ― Арестувахме истинския виновник, вие сте свободни.

― Но как?! Кой беше виновният?! ― попитаха почти в един глас двамата бивши заподозрени.

Инспекторът бръкна в чекмеджето на бюрото си, извади оранжева запалка и запали евтина цигара.

Беше в лошо настроение, но им даде отговор:

― Брилянтите за Ева бяха фалшиви. Стопроцентови стъкълца! Притиснахме издателят Боян Кръстев и той си призна, че е искал да натопи Ева Данева за кражбата на скъпоценностите. Мотивът му ― вдовицата да не го притиска повече за авторските права на съпруга си Данев. Но той се кълнеше и за друго…

― За какво? ― запита по-хладнокръвният Манолов.

― Че е изпратил истинска стока, а не някакъв фалшификат.

― Нима, господин инспекторе?! ― възкликна потресената вдовица.

― Да, именно. А сега си вървете. Ще го притиснем и ще открием оригиналите.

― Но защо, за Бога, мислите, че той е крадецът? ― полюбопитства упорито писателят.

― Елементарно просто, младежо. Иначе откъде щеше да знае за извършения обир?

Данева и Манолов се озоваха пред полицейския участък. Денят беше лазурен и слънчев; двамата с облекчение си стиснаха ръцете за сбогом.

Когато вдовицата се скри от погледа на Манолов, подсвирквайки под носа си, той се върна обратно в бар „Екзотика“. Поръча си бутилка минерална вода, смигвайки на бармана.