Париж има почивен ден

Руанци, а и другите, които не бяха руанци, слязоха и влакът продължи право към Париж. Той бе почти празен, ако не се смятат кондукторите. Гоца Герасков стана, потегна ногавиците си и се изправи до прозореца. Влакът тичаше през снега, тъй както тича и влакът през черказкото поле, а ветровете носят бели облаци от сняг толкова много и с такъв вой, че нищо не се вижда.

После изведнъж спря. Гоца Герасков слезе на гарата. Тя бе тъй пуста и тъй студена сред снежния облак, че трябваше да потупа коленете си, за да се затопли.

— Къде е народът тук? — попита той машиниста.

— Кой народ? — не го разбра онзи.

— Парижкият — каза Гоца Герасков. — Това ли е прехваленият Париж?

— Разбира се, че е Париж — каза машинистът. — Ето там, вляво, е Айфеловата кула.

Гоца Герасков се взря и зърна между две въздишки на виелицата самата Айфелова кула; туй бе всичко, което видя.

— И нищо друго ли няма? — попита той.

— Как не! — каза машинистът. — Но днес Париж има почивен ден.

Гоца Герасков се повъртя на пустата гара, ядосан, че е дошъл тъкмо когато Париж има почивен ден. Реши да се върне, да наточи ножа и да заколи свинята, че докато той пътува, черказките селяни са наточили ножовете си и ще почнат клането на прасетата.

Тъй и направи. Върна се в Черказки, взе ножа и като излезе на двора, погледна свирепо свинята. Но свинята го изгледа още по-свирепо, защото виждаше в ръцете му ножа. Жената продължаваше да събира замръзналото пране, то се ронеше и нищо не оставаше в ръцете й. Само онези гащи, ватираните, с ластик на крачолите, не можаха да се начупят — бяха изстинали като кокал. Гоца знаеше това — че са много студени.