Пупаво време

Слушайки пупането, шилегарят на свой ред се въодушевлява, възкликва любимото си: „Дей пупави въшки, дей!“ и замята с гегата към пупавеца, но няма досега случай да го е улучил, както например улучва шилетата си. Птицата подрипва, пак каца и без никак да се помайва, започва отново да пупа.

Като гледам цялата тази „мила родна картинка“, ми идва на ума, че у нас са пупави не само шилетата и гъбата пупавица и не само папунякът пупа, ами целият ни живот сякаш запупява. Покрай живота и ние, неговите жители, запупяваме. И не само телесно. Запупяваме и умствено, и духовно. Затова от всичките ни усилия и начинания вее все повече и повече пупавост. А когато вечер слушам изявленията на говорителите на различните политически сили, ползващи временния статут на националната телевизия, пред очите ми застава натрапчиво и някой от споменатите по-горе шилегарници с вързано отпреде им им куче.

Ако минава човек — кучето лае. Ако не минава — пак лае.