Сврачи-крачи

Същата игра, сврачи-крачи, открих, че е на въоръжение и при нас, хората. Не дай си боже нещо да се случи (а то непрекъснато се случва!) и тогава всички виждаме кък първом народното събрание се залавя за събитието — водосвет, земеделски земи, депутатски имунитет, телевизия, вот на недоверие, мерцедеси. Веднага след Народното събрание настъпват вестниците с цялото си леко стрелково оръжие, както и коментарната телевизионна рубрика „Отзвук“. Не закъсняват да се включат и говорителите на държавната администрация, на парламентарните и извънпарламентарните сили, на светите синоди и на мюфтийствата. И когато сметнем, че събитието е достатъчно много брадясало, за да има нужда да го бръснем и да показваме лицето му отново на почитаемата общественост, то тъкмо тогава се задава с цялото си тежко въоръжение съботната телевизионна „Панорама“, за да забие последния гвоздей върху капака на ковчега. Но се оказва, че и този гвоздей не е последен, защото на следващия ден, в неделя, се появява радиопредаването „Неделя 150“. Там през цялото време се чува как отново се забива последния гвоздей върху ковчега на седмичното събитие.

Това също е част от играта сврачи-крачи.

Мине се — не мине не знам колко време и ето че телевизионната програма „Ку-ку“ се сеща за събитието и сяда да закове последния пирон върху капака на ковчега, нито че събитието отдавна е умряло и че от него в ковчега са останали само брадата и ноктите. На мъртъвците и на събитията ноктите и брадите продължават да растат и след смъртта.

Ето така, играейки непрекъснато на сврачи-крачи, ние ще продължим да проявяваме усърдие дотогава, докато около нас не остане нищо неосврачено. То и за това е казано: Ако ще е гарга — да е рошава!