Успореден летопис на съдби и на история

И аз прочетох книгата с ужас, но и с огромен интерес, защото съм съвременник на тази епоха и защото Аксьонов умее да създава напрежение. Тези около 1000 страници на трите тома погълнах за по-малко от месец. Това е прекрасна книга за величието на руския народ и неговата интелигенция, за престъпленията, насилията и страданията на руския човек, за неуспешния, слава Богу, опит да бъде унищожена великата страна. Спомням си как по същия образец, а защо не и по преки указания, след идването на комунистическата власт през септември 1944 г. започна изтреблението на българската интелигенция. Без разпит, без съд бяха разстреляни безброй българи. Няма никакви документи и само по статистически признак — средно в село или в град — се смята, че са избити между 20 000 и 30 000 души. Това са свещеници, учители, адвокати, кметове, офицери, лекари, заможни хора.

Особен чар в романа имат скритите или явни цитати от големи автори, предимно руски. Аксьонов умее да засили по този начин внушението и очарованието на своя текст. В своя изказ той е едновременно възвишен при разговорите между интелигенти и груб, когато героят е от съответната прослойка. Езикът му отразява различните равнища в мисленето на героите му. На места не пренебрегва и употребата на цинизми, за да бъде пределно естествен. Владее жизнеността на младежкия език, като че ли вчера е излязъл от гимназията. А вече от години пребивава предимно в САЩ.

Не мога да не посоча и наличието на богат документален материал, който е вплетен в повествованието ненатрапчиво и засилва въздействието на текста.